Чудотворната икона на Св. Богородица в село Свирачи

Село Свирачи е разположено на един от най-източните ридове на Източните Родопи на 235 м надморска височина, на 6 км южно от Ивайловград и на около 3 км западно от българо-гръцката граница, до която водят само пътища без настилка.

Жителите на селото са източноправославни българи.

В село Свирачи има една църква — „Св. Димитър“, построена през 1859 г. Църквата е известна с чудотворната кулизма (икона) на Света Богородица, за която жителите на Свирачи вярват, че е чудодейна и закриля жителите му.

За много от малоазийските българи и особено за преселниците от с. Коджабунар (които са около половината от селото) Света Богородица е светицата закрилница. Този особен култ към Божата Майка е пренесен от Мала Азия. От там води началото си обичая да се носи начело на религиозни шествия и други ритуали нейната икона.

За кулизмата се разказва, че има способността да „бъхте“ (бие) някои от жените, които я вземат в ръцете си. Жените имат главна роля при опазването на този и други обичаи, затова почти винаги само жени се подлагат на „боя“. Иконата „бъхте“ само един ден в годината – на 15 август – Голяма Богородица, на която дата същата се сваля от иконостаса на църквата.

Според едни от преданията чудотворната икона „бие“ само „грешните“. Според други иконата „бие“ тези жени, които са извършили някакъв грях, но на които този грях е простен (т.е. иконата опрощава греховете им). Според трети иконата „бие“ само тези жени, които нямат грехове.

Освен църквата селото има и параклис – „Св. Параскева“.

И двата храма са построени от гърците, които са живели в селото преди заселването на малоазианци.

Източник: wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!