Високо над Разложката котловина по някогашен път за Рилския манастир се намира древно селище.
То е записано в грамотата (хрисовул) на цар Иван Шишман, дадена на Рилската обител в 1378 г. като Гнидобрадско. През първата половина ХІХ в. вече се пише като Нидобрадско, Нидобърско, Недобърско, а днес се нарича просто Добърско.
През 1614 г. тук е изградена и осветена черквата „Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”. Посвещението на двамата светци-воини и рядката стенопис „Христос изцелява слепец” потвърждават легендарните сведения, че тук след битката при Беласица са били настанени ослепени бойци на цар Самуил.
След време като странстващи гъдулари те създават певческа школа. В началото на ХХ в. тя е проучвана от известния фолклорист и етнограф Антон П. Стоилов. Следи от нея има до средата на века.
Като пътуващи просяци заедно с децата си те са пеели и свирели по сватби, сборове и кръстопътища. Съчинявали кралимарковски песни и ги обменяли с подобни песни, научени при непрестанните им скитания по села и паланки. Последният гъдулар и певец от тая школа е някой си дядо Божил, който се подвизавал докъм 1910 г.
Певците са говорели на таен език. Владеели са способи за съобщения, подобни на средствата на Вътрешната революционна организация от времето на Васил Левски. А в Организацията на Гоце Делчев те са служели за връзка по време на разни народни празненства.
Образци от Добърската школа са обнародвани в „Сборник от български народни песни”, издаден в София през 1884 г.
Илия ПЕХЛИВАНОВ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
 на цар Иван Шишман){kind=link}
Comments are closed.