Легенда за предателството в Търновград

Ордите на Сюлейман Челеби – ­ син на султан Баязид, напразно се опитват да превземат Царствения Търновград.

Отбраната ръководи беловласият патриарх Евтимий. Турците се заканвали да изколят всички в крепостта, да изгорят града. И накрая след тримесечна обсада, решили да се откажат. Но на помощ им дошъл предател.

Било четвъртък, 17 юли 1393. Коварен предател дотърчал в шатрата на Сюлейман. Предал му ключ. С него отворили Френхисарската порта на Царевец. Диви орди нахлули в крепостта. Улици, храмове, къщи ­ – всичко почервеняло от българска кръв, черен дим се извивал към небето. Истински ад!

На северозападния хълм срещу Търново стоял Сюлейман Челеби и гордо очаквал българите да му донесат като на победител ключа на главния вход.
Задъхан дотърчал отново предателят (чието име народът пожелал да не помни). Жид го нарекли търновци. Та паднал на колене пред Сюлейман жидът и казал: “Победителю на вселената. Твоите войници нямаше да направят нищо без мене. Аз предадох ключа на крепостта. Не заслужавам ли за това награда?”

Сюлейман погледнал с презрение предателя и му казал: “Да, ще ти дам заслужена награда. Отрежете му главата. Такава е наградата за предателите. Днес предаде тях, утре може нас да предадеш. Нека орли разкъсат месата му по скали и самотни върхари. Предателят не заслужава друга участ.”

loading...

Обезглавили предателя ­ – жид. Внезапно трупът скочил и хукнал без посока по урви и по баири и паднал в дълбок ров. Долетели орли и разкъсали тялото му. Оттогава този хълм турците нарекли Картал баир, а на български ­ – Орлов връх или Орловец.

От предателя останали да се белеят костите, върху които валели дъжд, сняг, падала кал, даже като кости нямали спокойствие от презиращите ги и българи, и турци. Ненавистта се предавала от поколение на поколение. Всеки българин, който минел от тук, знаел, че костите са на предателя, вземал камък, хвърлял го върху тях и изричал:

“Проклет да е. Да е проклет и тоя, който мине оттук и не хвърли камък и не каже: “Проклет да е.”

Българите трупали камък върху камък със страшни проклятия, растяла грамадата над жидовите кости, а мястото било наречено Жидов гроб.

За този страшен обичай върху Жидовия гроб пише и д-р В. С. Берон, който през 1856 г. идва за пръв път в Търново, а после още няколко пъти. Той разказва, че турци: кадията, кехаята и мюзюринът отивали на жидовия гроб, носили на кон овен, който колили над гроба, прочитали молитва, разкъсвали овена и го разпилявали на късове над жидовия гроб. После идвали орлите…Много кости имало на Картала. Д-р В. Берон пише:

“Нам ни се каза, че трябва да хвърлим отгоре му камък. Като попитахме защо, нам отговаряха: “Тъй е останал по предание обичай, за да се изразява всякога ненавистта на българина към тоя народоубийствен пакостник и народен предател ­ – жид.” И наистина, на жидовия гроб имаше толкова нахвърляни камъни, щото те представляваха грамада от 1,5 м височина и ширина. Наоколо не се виждаше нито един камък и аз съм бил често принуден да си нося камъчето от по-далечно място.”

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!

Comments are closed.