Николай Лилиев – блестящ финансист, поетът с най-музикалната фраза

Истинското име на поета Николай Лилиев е Николай Попиванов.

За първи път псевдонимът Лилиев се появява под стихотворението „Към природата”, отпечатано през 1908 г. в сп. „Съвременник”. Литературен кръстник му е редакторът на списанието Георги Бакалов.

Ако ангелите трябваше да престават някъде българската поезия, те не биха се поколебали да изберат неговата – небесна, кристално чиста, хармонична, музика за тихото, смирено тържество на душата.

Дядо му поп Иван укривал Левски. Бащата Михаил Попиванов бил другар на братя Жекови, Стефан Стамболов, участва в Съединението. От Сръбско-българската война се завръща с кръст за храброст. През зимата на 1889 г. заминава със семейството си на държавна служба във Видин. Малко след пристигането си умира, като оставя 4-годишния си син без спомени за баща.

Майката с двете си деца – Николай и по-голямата му сестра Божанка, се завръща в Стара Загора. Не се омъжва повторно. Дори прибира в дома си мащехата си с двете и дъщери. Около малкия Николай се създава непроницаемо женско обкръжение. Напуска домашния кръг само за да отиде на училище, където е тих, кротък и плах. И като известен поет е неспокоен, когато се намира сред повече хора.

Завършва Свищовската търговска гимназия. Тук прави първите си стихотворни опити.

През 1905 г. записва литература в Лозанския университет, Швейцария.

В началото на 1907 г. постъпва на работа в Първа софийска мъжка гимназия по препоръка на Димитър Подвързачов. По негово предложение отива в Долна баня, където води счетоводните книжа на дъскорезница. Тук се запознава с Боян Пенев и Владимир Василев, с Димчо Дебелянов, към когото изпитва братска обич. Представя го на Димитър Подвързачов и помежду им се завързва приятелство, културен израз на което става сп. „Звено”.

През 1910 г. поетът учи във Висшата школа по счетоводство в Париж. На изпитите показва такива знания, че ректорът пише похвала до българското правителство.

През 1912 г. в сп. „Наш живот” на Антон Страшимиров излиза критическа статия от теоретика на българския символизъм Иван Радославов, в която за пръв път Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов и Людмил Стоянов са обявени за творци на ново изкуство.

След края на Междусъюзническата война поетът е преподавател по търговска география и счетоводство в Свищовската гимназия. Учител по краснопис в гимназията е Владимир Димитров – Майстора, с когото се сближава.

По време на Първата световна война Николай Лилиев участва в похода срещу сръбските войски през Ниш до Битоля и в село Бистрица написва своя „Химн към Родината”.

През 1916 г. заболява от паратиф и дълго лежи в болницата в Скопие. Тук научава за смъртта на Дебелянов и е съкрушен. В края на войната е редактор в книгоиздателство „Александър Паскалев”. Излиза първата му книга „Птици в нощта” (1919).

През 1921 г. с проф. д-р Никола Михов заминават за 3 години Виена и Мюнхен, за да събират сведения в европейските библиотеки за българската икономика в миналото. През този период Лилиев се занимава с преводи и лично творчество. Пише изключителната поема „Ахасфер”. Става сътрудник и на сп. „Златорог”.

От края на 20-те до 50-те години на ХХ век с прекъсвания работи в Народния театър и превежда класически автори като Шекспир и Молиер и модерни световни драматурзи.

В книгата „Стихотворения” (1932) включва повечето си творби от „Птици в нощта” и „Лунни петна”.

Умира на 6.Х.1960 г.

Мариана КОРФОНОЗОВА

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!