На 1 август 1990 г. Желю Желев е избран за президент на Република България

Желю Желев е роден на 3 март 1935 г. в село Веселиново, Шуменско. Има 3 братя: Йордан, Христо и Стоян.

Завършва средно образование във 2-ра мъжка гимназия в Шумен, а след това „Философия“ в Софийския държавен университет през 1958 г.

Постъпва на работа като щатен секретар на Общинския комитет на ДКМС в родното си село, където през 1960 г. е приет за член на БКП.

Научна дейност

В периода 1961 – 1964 г., след издържан конкурс, е редовен аспирант във философския факултет към катедра „Диалектически и исторически материализъм“ на Софийския държавен университет. Защитава дисертации за научните степени – кандидат на науките (1974) и доктор на науките (1988).

През 1975 г. Желю Желев започва работа в Института по култура. От 1977 до 1982 г. е завеждащ секцията „Култура и личност“ в същия институт. Като философ работи в областта на онтологията. Политическа дейност

Политическа дейност

В подготвения дисертационен труд от 1965 г. „Определението на материята и съвременното естествознание“ и в някои предадени за печат научни статии критикува марксистко-ленинистката теория, като се обявява за „пълно и окончателно разгромяване на догматизирания марксизъм-ленинизъм и неговите учреждения“. Отпечатва дисертацията си в 200 екземпляра на циклостил и я разпространява в средите на научната и художествена интелигенция по системата „самиздат“.

За тази дейност през 1965 г. Желю Желев е изключен от БКП като антимарксист и антиматериалист, който няма нищо общо с идеологията на Партията. По-късно е уволнен от университета, а дисертацията не е допусната до защита. Отнето му е софийското жителство и той се установява в селото на съпругата си Грозден, Бургаско до 1972 г., когато семейството се връща в София.

Избран е за народен представител в 7-мото Велико народно събрание. На 1 август август 1990 г., след оставката на Петър Младенов, Желю Желев е избран от 7-мото ВНС за президент (председател) на Републиката. Негов вицепрезидент (заместник-председател) е Атанас Семерджиев.

Желев заема тази длъжност до избирането му и заемането на длъжността президент на Република България, от януари 1992 г.

На президентските избори, проведени през януари 1992 г., Желю Желев е избран (с 44.66% от гласовете на първия тур и с 52.85 % на балотажа) за президент на Република България. Негов вицепрезидент е Блага Димитрова.

През лятото на 1992 г. дава пресконференция, запомнена под името „Боянските ливади“ заради нейното място на провеждане (на поляна в президентската резиденция „Бояна“), на която критикува остро правителството на Филип Димитров, след което отношенията му със СДС се обтягат. Вероятно поради това СДС решава да направи предварителни избори за номиниране на кандидат за президент през есента на 1996 г., на които Желю Желев губи от Петър Стоянов.

По време на августовския пуч в СССР през 1991 г. Желю Желев е единственият държавен глава, който успява да позвъни на Борис Елцин, за да изкаже подкрепата си.

През януари 1992 г. подкрепя решението на правителството на Филип Димитров да признае наскоро обявената независимост на Македония, както и на Босна и Херцеговина, Хърватия и Словения. Решението е обявено на 15 януари, с което България става първата държава, която признава Република Македония. През август с. г., по време на посещение на руския президент Борис Елцин в България, Желев му въздейства и това, заедно с получената подкрепа от Сюлейман Демирел, изиграва ключова роля за признаването на Македония и от страна на Русия..

Либерална алтернатива

Желю Желев не желае да е редови член на СДС след края на президентството си. На парламентарните избори през април 1997 г. се явява със създадената от него партия Либерална алтернатива, с която спечелва 0.32% от гласовете. Оттогава не взима активно участие в българската политика. През януари 1997 г. основава фондация „Д-р Желю Желев“. Тя събира и публикува документалното наследство от най-новата политическа история на България.

Източник: bg.wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net