Султана Рачо Петрова, магнетична и скандална българка, е правнучка на един от най-големите богаташи по българските земи – търновския търговец Хаджи Минчо.
Баща й, Пантелей Хаджиминчович, завършва медицина в Париж и е един от основателите и пръв директор на Александровската болница в София. Майка й е също от известна стара фамилия от Жеравна.
Султана Рачо Петрова е родена през 1869 г. в румънския град Тулча. Майка й умира едва на 27-годишна възраст, затова малката Султана е пратена в Кралския френски пансион в Букурещ.
Тук тя учи пиано и оперно пеене, овладява френски и немски. Забелязва я самата румънска кралица Кармен Силва, иска да я прати в Париж да изучава музикално изкуство. Но бащата на Султана решава да се преместят в новоосвободена България и през лятото на 1885 г. се заселват София. По това време тя е 16-годишна.
Запознава се с новоназначения началник-щаб на армията Рачо Петров. Младият офицер се влюбва в изисканата девойка.
Иска ръката й, но баща й отказва – Рачо Петров е син на кръчмар.
За победата в Сръбско-българската война обаче той е награден с 60 хиляди гроша, с които купува чифлик с къща в Белово. Тогава доктор Хаджиминчович скланя да даде дъщеря си за негова съпруга. Годежът обаче се проточва и в отсъствие на баща си Султана пристава на любимия си. Венчават се на 27 юли 1886 г.
Еманципирана Султана често урежда сбирки на политическия и културния столичен елит. По примера на Симеон Радев, с когото е в приятелски отношения, тя издава ценни мемоари за времето на Балканските войни и първата четвърт на ХХ в. Книгите й поразяват със своята хуманност, толерантност и родолюбиe. Четейки ги, разбираш, че Султана в много случаи се оказва по-мъдра и по-далновидна от министрите и генералите на своето време. През 1928 г. първи том от спомените й излиза и на френски. По-късно издава и книга, посветена на Стефан Стамболов, с когото също е била в приятелски отношения.
Султана е най-ухажваната и най-одумваната жена от софийския хайлайф през първата половина на ХХ в.
Журналистите и клюкари й приписват любовни авантюри не само с Фердинанд, но и с посланици, министри и генерали.
След развода си с Рачо Петров Султана има връзка с френския журналист Людовик Нодо, с когото живеят около две години.
Познанствата си с влиятелни люде използва за патриотични дела.
Наследница на огромни владения в Добруджа, недвижимости в Тулча, Търново и другаде, тя подпомага финансово Тодор Александров и ВМРО в дейността им за освобождение на Македония. По нареждане на княз Фердинанд, благодарение на усилията и чара си, събира огромни финансови помощи за руските войници в Руско-японската война и през 1905 г. оборудва полева болница в Далечния изток. По време на Балканските войни е на фронта като медицинска сестра.
Именно Султана Рачо Петрова утвърждава равноправието между половете в България, на което равноправие се учудват дори английските депутати Чарлз и Ноел Бъкстон и пред Английския парламент докладват, че българите са изпреварили англичаните в това отношение.
През април 1944 г. Султана е въдворена в концлагера „Гонда вода“ и скоро след това е преместена в лагера при манастира „Свети Кирик“, макар че е на 74 години и се подпира с бастунче. Като причина за заточението се смята дъщеря й Влада Карастоянова, която от радио Би Би Си заклеймява съюза на България с Хитлеристка Германия.
След 9 септември наследниците на Султана и Рачо Петрови са пратени в Белово за шест години, а домът им на ул. „Хан Крум“ е национализиран.
Синът й Благой Петров, който е бил офицер във военното разузнаване, през 1947 г. пък е заточен за две години в лагера „Куциян“.
През последните си години Султана живее с една своя слугиня в дома си на ул. „Денкоглу“ в София. Умира през 1946 г.
Източник: balgari.bg
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.