Днес е роден композиторът Александър Танев!

Александър Танев е български композитор.

Той е сред майсторите на българската хорова песен, симфоник, общественик, деец на българската художествена самодейност през втората половина на ХХ век, професор по композиция в НМА.

Александър Тодоров Танев е свързан с Будапеща по майчина линия, а по бащина – с Хасково, роден град на поколения негови предци. Израства и получава първото си образование, включително музикално, в Тракия – Хасково, Драма, Кърджали.

Основната мисия, която поема като композитор е запазването и развитието на българската песен – както като осъвременена музикално-интонационна среда, така и като текст. Освен в хоровите му творби тази тенденция намира проява и в симфоничните и камерните му творби. Наред със собствените си произведения Танев укрепва българската песен, като години наред издирва, обработва и реабилитира една по една известните днес стари химни и песни в годините, когато са забранени в социалистическа България. Александър Танев връща на България “Велик е нашият войник”, “Шуми Марица”, „Химн на Св. Климент“ (по Ст. Чилингиров), химните на различните краища на България – „О, добруджански край“, „Изгрей, зора на свободата“, „Бдинци” и още десетки музикални символи на българската история.

Александър Танев е автор на около 200 музикални произведения:

1. Около 70 хорови песни, много от които са сред представителния репертоар на съставите, изпълнявани на отговорните международни и национални конкурси и фестивали. Повечето са по народни текстове, стихове от Кирил Христов или исторически текстове, които компилира сам в единни текстове или либрета. От хоровите му песни особена известност сред българските хорове и на международните хорови конкурси и фестивали имат:

• за смесен хор – “Мой роден край” (1960); “Облаче в пустиня”, “Извор”, “Тема с вариации №1” (1967); “Летен дъжд над Търново”, “Вардар и Рила” (1968); “Не мой пея, птичко ранобудна”, “Тема с вариации № 2” (1969); “Слънце бърза” (1970); “Мома момче излъгала”, “Я залюбих късо либе” (1973); “Обичам те, Българийо”, “Късно лято”, “Йове, малай моме”, “Моя да бъде девойка” (1974); “Нощен вихър” (1975); “Юнак върви” (1977); “Гълъб гука” (1978); “Турлашки песни” (1979); “Царството на буките”, “Карагуна” (1981); “Песен за солта”, “Кво вадис” (1982); “София древна и млада” (1984); “Сонатина за хор” (1985); “Отче наш”, “Хоро за хор” (1991); “Тебе поем” (1996)и пр.;

• за мъжки хор – “Търновград” (1967); “Хей, пролет иде” (1968); “Дорде ме моми иская” (1972); “Прабългарски напеви” ­ вокализа в 3 части (1974); “Сине мой” (1979); “Дивертименто” (1980); „Паисий обикаля още“, “Старинна песен” (1983); “Ми алма” (1991) и пр.;

• за женски хор – „Птици” (1966); “Моя да бъде девойка” (1974); “Йове, малай моме” (1974); “Нощен вихър” (1975); “Турчин робини караше” (1976); “Букет от обич” (1985); „Пицикати“ “Отче наш” (1986); “Тебе поем” (1996) и пр.;

• за детски хор – “Българско сърце”, “Извор” (1973); “Пролетна приказка” (1977); “Ех, че автогол”, “Заю и великана” (1979); “Лодка от вестник” (1983); “Пицикати” (1987); “Солфежна сонатина” (1984); “Музиката свири” (1993).

Александър Танев е преподавател в Българската държавна консерватория (днес Национална музикална академия) по композиция от 1970 г. до края на живота си. Отначало е преподавател по композиция (1970-1974), след това доцент (1974-1986) и професор по композиция (от 1986 г.).

Александър Танев има активна музикално-обществена дейност за изграждането и развитието на хоровата самодейност в България.

Заема постовете отговорен секретар на Съюза на българските композитори (1972-1976) и секретар на съвета за художествена самодейност при Комитета за изкуство и култура (днес Министерство на културата) (1980-1990). През 1990-те години Танев е председател на хор “Гусла”. От 1992 г. до смъртта си е председател на Българския хоров съюз.

Член на художествените съвети и редколегии към БНТ, БНР и др.

Александър Танев умира на 15 април 1996 г. в София.

Източник: wikipedia.org