Богомилството

Богомилството или феноменът, определен от науката като „богомилска ерес” е неотложно да се освети от всички страни и да се разбере възможно най-пълно.

Източниците, които го разкриват, са многобройни и различни по характер, даващи данни за появата, организацията, фазите на разпространение, идейните възгледи т. е. Теологията на ереста и естествено субективно мнение на автора по разглежданата проблематика.

Измежду по-важните могат да се причислят „За действията на демоните” от византийския историк Михаил Псел – сведения за богомилите в Южна Тракия, „Догматично всеоръжие на православната вяра” от византийския богослов Ефтимий Зигавин – характеристики върху идеологическия мироглед и космогонията на богомилите, „Тайната богомилска книга” от богомилския епископ Назарий (?), „Видение Исаево”, „Разумник” и пр. популярна богомилска литература – наръчник за въведение в учението. Два са обаче всъщност основните български извори, даващи отговор на въпроса за феномена. Единият е „Беседа срещу богомилите и поучение от божествените книги” от Презвитер Козма, средновековен публицист, който в иронично-сатерична форма излага ценни данни за системата на българското общество и условията, в които тя намира почва. Другият ценен извор представлява „Синодикът на Борил”, включващ сведения за първия голям събор срещу богомилите, свикан от цар Борил в Търново на 11.II. 1211 г., непосредствено след официалното приемане на християнството през IX век.

И така, да осветлим с данни характера, степента на разпространението и мястото на богомилството като духовен облик на не малка част от българското, а впоследствие на европейските общества, и потърсим онези стойности, определящи действителното му значение и верни щрихи в националната ни история.

Българското богомилство представлява учение, възникнало като своеобразна реакция срещу наложената в страната официална църква, както и срещу основните догми на християнството. Само няколко века по-късно то се превръща в една от най-разпространените духовни школи в тогавашния свят. Именно тази ерес, която Западът нарича българска, е основна причина за създаването на Светата инквизиция през 1209 г. Богомилството прекрачва границите на България още през XI век. Първо съседните страни изпитват влиянието на българската ерес – Византия, Сърбия, Русия. В средновековна Босна учението дори се превръща в официална държавна религия до османското нашествие през XIV век. Най-голямо разпространение обаче то получава в Северна Италия, Южна Франция и Германия. В Западна Европа това разпространение се осъществява целенасочено чрез проповедници и книги от България. Всички дуалистични еретични учения на запад произлизат именно от България, а нейните „епископи” имали решаваща дума при спорове и въпроси. Западните еретици признавали богомилите за свои учители и настойници. Според анонимен католически тракт от главният „еретиарх” на Ломбардия е някой си Марко, пряко свързан с България. „Марко, – заявява трактатът – носеше своя син от България”. В цяла Европа и Русия името „българин” става синоним на еретик, на човек непризнаващ основните църковни и християнски догми, а оттам – съществуващата обществено-политическа уредба.

Какви хора са били те? Според презвитер Козма те ненавиждали владетелите, ругаели старейшините, укорявали знатните, унижавали велможите и смятали за омразни на Бога онези, които служели на царя и духовенството, работейки за тях. С такава идейна платформа те безсъмнено допадали на широките слоеве народни низини и оттам идва обяснението за така масовия характер на ереста.

За свещени богомилите смятали издадените в България „Тайна книга” и „Катарски требник”. С тях се положило началото на две направления в средновековната книжнина – освен официалната от X век се появява и апокрифна, т.е. скрита, тайна еретична народна книжнина, незабавно подложена на преследване и унищожение, включвайки я в списъците на забранените книги.. Във Франция и Италия богомилите били наричани катари и албигойци по името на френския град Алби. Популярно било и прозвището „тези от България”. През XIII век ереста взема огромни размери. Църквата организирала дори кръстоносен поход за унищожаването й. Един от най-разпространените инквизитори бил Роберт Българина, който преди това бил последовател на катарската или българската ерес. В германските земи богомилството дава основата на учението на Розенкройцерите. Родителите на основоположника му Кристиан Розенкройцер били изгорени заради изповядване на богомилски идеи. По-късно Кристиан със своите последователи идва в България, където получава посвещение на хълма Царевец.

Богомилството носи името си от най-големия му разпространител поп Йеремия, наречен Богомил. Науката смята, че не той е основател на учението, а само първият му голям апостол. Данните сочат, че е живял в началото на X век в западните български краища. „Случи се, че в годините на православния цар Петър в българските земи се появи поп по име Богумил, по-вярно е да се нарича Богунемил” – отбелязва беседата на Презвитер Козма.

От изворите личи, че богомилството е типично дуалистично учение, което води началото си от Азиатския континент. Според богомилите светът има две основни начала: добро и зло, светло и тъмно, топло и студено, олицетворение на Бог и сатана. От тяхното взаимодействие и хармония произтича всичко съществуващо. Видимото е Злото, а само човешката душа произлиза от Бога. Чрез отчуждаването от материалния свят и принадлежащите му блага според богомилите може да се постигне просветление и достигане до висшата божия истина. Те отричат Стария завет и всички молитви с изключение на „Отче наш”.

Богослужението извършвали в обикновени къщи или на открито, „понеже смятали, че Бог се намира навсякъде. Те отричали църквата като институция, семейството и цялата обществена йерархия. За кръста проповядвали „и…как да му се кланяме. Понеже евреите разпънаха на него Божия син, затова кръстът е най-омразен Богу. Ако някой би убил царския син с кръст от дърво, може ли това дърво да бъде мило за царя?”

Богомилите имали строга организация – общини – братства, начело с дедец, като членовете се деляли на три групи – съвършени, вярващи и слушатели. Съвършените не се докосвали до жени, вино и месо, избягвали светския живот и се обличали в черни дрехи.

Съвременните оценки за богомилската ерес се колебаят – от „най-значителната духовна проява на българския народ през Средновековието” до „злия гений на разрушението на българската държава и църква”.

В запазения до наши дни „Синодик на цар Борил“ за големия събор срещу тях е отбелязано:

„Те, като някои жестоки вълци, безпощадно разхищаваха Христовото стадо. Благочестивият цар повели да бъдат поставени под стража те самите, както и прелъстените от тях, а тези, които не се покориха на православния събор, бяха предадени на различни наказания и заточения”.

Румен РУСЕВ

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!