Атанас Буров – влюбен до болка в България

Буров е старинен български род, който заема място в общественото пространство повече от три века.

Плеяда достойни мъже с това име са дейци на Българското възраждане и националноосвободителното движение, строители на съвременна България.

Атанас Д. Буров е един от представителите на този родолюбив български род . Като предците си оставя трайна следа в индустриалната обнова, в банковото и застрахователното дело. Но най-съществен е приносът му в политическата сфера. В продължение на половин век той устоява принципите на парламентарната демокрация, на вътрешната стабилност и националната независимост на България.

Това прави името му популярно. Наградата? – нелепа смърт в Пазарджишкия затвор, където на преклонна възраст излежава 20-годишна присъда като „враг на народа, организатор на конспирация, „поставила си за цел събарянето на народнодемократичната власт чрез преврат и общоопасни престъпления”. Политическата промяна след 1989 г. реабилитира името му на безупречен държавник и общественик.

Но, както се случва в нашата българска действителност, твърде фриволното разбиране за демокрация, с която толкова обичаме да се красим, налепи на Буров качества (безскрупулен банкер, човек, който раздава шамари, изказът му груб и пълен с цинизми, който в търсене на пари, облаги и удоволствия няма прегради), с които той няма нищо общо и които са неприсъщи на неговия просветен и отговорен морализъм.

Атанас Буров е роден в Горна Оряховица на 30.І.1875 г. Завършва средно образование в Априловската гимназия в Габрово. В Париж изучава стопански и правни науки, запознава се и усвоява европейското мислене и практика за социално отговорна политика и стопанска дейност.

Завърнал се в родината си, първото което прави е да отбие военната си служба в Школата за запасни офицери в Княжево (1900-1901). Събира опит в банкерската фирма на баща си и в регионалните структури на Народната партия. Избирането му за депутат в Петото Велико народно събрание (9 юни-9 юли 1911)е начало на влизането му в голямата политика. Израства като идеолог на българската буржоазия и лидер на Народната партия. Министър е в четири кабинета: на търговията, промишлеността и труда (1 юни-4 юли 1913 и 1 октомври 1919-9 февруари 1923), на външните работи (4 януари 1926-15 май 1930) и министър без портфейл в последното буржоазно правителство на Константин Муравиев (2-9 септември 1944).

В живота на Атанас Буров има една любов, една жена, едно семейство. Домът, който създават със Смарайда Салабашева-Бурова е тяхната крепост. Известна представа за уюта и нежността, за моралната устойчивост и енергия, които Буров получава от семейството си, дават запазените от Смарайда негови писма.

Когато избухва Балканската война Буров е заместник-председател на Народното събрание. Изпратен е във Виена, за да ускори оръжейна сделка. Не се възползва от правата си на депутат и отива на фронта. С войниците си споделя радостта от победите и покрусата от неуспешната атака на Чаталджа.

„Виена, 6 октомври 1912 г.

Трябваше да се отделя от теб за няколко дена, за да почувствам до каква степен, любима моя, ти си ми необходима, колко вял, безцветен и дори невъзможен става моят живот без теб. Аз оживявам само когато върша нещо, свързано с теб, или когато мога свободно да съзерцавам и се вдълбочавам в любовта си към теб.”

„(фронтовата линия), 23 октомври 1912 г.

Аз съм вече в полка си от 3-4 дена. Де се намираме – забранено е да пишем, достатъчно е да ти кажа, че наближаваме Цариград и че турците отстъпват пред нас по цялата линия.

Да ти кажа, че съм щастлив – ще те излъжа: не мога да бъда щастлив далеч от теб. Но те моля да вярваш, възлюблена моя, че ако не беше това обстоятелство, аз можех искрено да кажа, че съм щастлив. Аз съзнавам, че изпълнявам съвестно дълга си, а това е много важно за моето вътрешно настроение. Самото ми идване в полка подейства ободрително на офицери и войници. Чувствам, че съм полезен.”

„(фронтовата линия), 11 ноември 1912 г.

… Аз съм здрав и бодър, но душата ми е угнетена от мъка. Кольо Алексиев, шуреят на моя брат и мой добър приятел, е убит от куршум в главата на 5-ий този месец… Душата ми е вцепенена от ужас и в същото време покъртена от милост и състрадание към тоя пълен с живот и тъй симпатичен и близък мой другар. Сърцето ми се къса от мъка и скръб, не зная никога да съм изпитвал такова душевно терзание”.

Буров е един от организаторите на септемврийската акция (1922 г.) против земеделския режим и терора на оранжевата гвардия. След разгрома на акцията е принуден да емигрира.

„18.ХІІ.1922 г.

Париж ми е чужд и аз съм му чужд. Това е печалното заключение, до което идвам и което впрочем предвиждах. Душата ми не може да се смее и заживее с живота на Париж – като че ли този живот е някакво театрално представление, зад която фикция стои настоящият живот, действителните жизнени интереси – а те са в България, те са при теб, при децата, при домашните. Сърцето и душата са изпълнени с тях и не остава място за други чувства и впечатления.

Целувам те хиляди пъти. Сърдечни поздрави на всички.

Твой Атанас”

„Париж, 16 февруари 1923 г.

Мисля за България, мечтая за теб. Ти и България сте ми двете любовници, едната на ума и живота ми, другата на чувствата и на сърцето ми. И двете сте ми еднакво мили, еднакво необходими, еднакво най-важните стимули на живота ми. Да изтръгна едната или другата от сърцето си, значи да откъсна част от себе си, да осакатя живота си. За мен сега става ясно до очевидност, че не може да има за мен спокойствие, ни щастие, ни пълнота на живота ми, щом не мога едновременно да туря целия си ум и воля в служба на България, цялото си сърце на служба на любовта си към теб…”

„Paris, 14 mars 1923

Аз сега живея с идеята и ожиданието на твоето скорошно пристигане. Стоя ли в стаята си, ако чета, вниманието ми се отклонява неволно от книгата и неусетно се унасям в образи и представления, какво ще бъде като бъдеш тук; ако мечтая – сигурна бъди, мое хубаво дете, че мечтите ми са за теб, около теб.

Видя ли шапкарски или моден магазин, спирам се да ти избирам шапки и рокли, за да бъдеш хубава… и елегантна.

Отида ли в по-добър ресторант – избирам неволно масата, на която ще седнем двама, като дойдеш, и редя менюто за двама ни.

На театър не ходя вече – запазвам най-добрите пиеси, за да ги видим двама.

С една дума аз съм вече с теб с цялата си душа и с цялото си сърце или по-право, ти си вече с мен, цяла, любима, желана!”

Атанас Буров ръководи външната политика на България в сложен и труден момент. Изолацията на страната, трудностите, които среща, не го спират да работи за родината. Двата заема, които сключва (стабилизационен и бежански) дават възможност на десетки хиляди семейства от земетръсния район в Чирпанско, от Македония и Южна Тракия да имат нов дом, стопанство и да се включат пълноценно в отечествения ритъм. В Обществото на народите аргументирано защитава правата на българите, останали вън от родината си.

„Женева, 17 септември 1927 г.

Мила моя,

Пиша ти от заседателната стая на ІІІ-та комисия по обезоръжаването. Току-що говорих и мога да се похваля, добре говорих. Сега мисля за теб: в свръзка с милото ти писмо от 15.ІХ, което днес получих… Чувствам, че не съм сам, че нейде далеч има един човек, на който и тялото, и душата са мои, само мои… и го обичам и го желая с всичката си душа и с цялото си тяло”.

Малко необичайно е от заседателната зала на Комисията по разоръжаване към ОН да пишеш писма и да се обясняваш в любов на съпругата си. Необичайно за тези, които не познават Буров. Нито годините, нито постът, който заема, нито мястото, където се намира, могат да променят неговата душевност. До края на живота си остава предан и влюбен до болка в България и Смарайда – любов, която не може да раздели и на която посвещава всичките си духовни, морални и физически сили.

След 9 септември 1944 г. по лично нареждане на Георги Димитров е преследван и няма час покой: присъда от Народния съд, изселване в Дряново, концлагер, втора присъда. В тези непосилни години Буров не губи самообладание, остава верен на принципите и убежденията си.

„(Шуменски затвор), май 53

Мила моя, това е първото писмо, което ти пиша след двегодишна раздяла. Първата мисъл, която искам да ти изкажа, е: тази раздяла още повече увеличи любовта ми, предаността ми и безкрайната ми привързаност към теб за всичките радости и щастие, които си ми дала в съвместния живот. Ти страдаш от моята участ и това увеличава мъката ми. Моля те, бъди твърда, вярвай в по-добри дни, пази здравето и спокойствието си…

С цялата си душа и сърце съм с теб

Атанас”

„(Пазарджишки затвор, 7 декември 1953

Мила, скъпа моя,

Здрав съм, бодър съм. Чувствам, че без теб живея половин живот, и този половин живот е изпълнен с мисълта ми за теб, с любовта ми към теб и с дълбоката ми признателност за всичката радост и щастие, които си ми дала. Бъди благословена!

Целувам те без край Атанас”

„(Пазарджишки затвор), 20.ІІІ.54

Мила, скъпа моя,

Иска ми се да те видя в началото на април, да поживея поне 10 радостни, щастливи минути, но като мисля колко труд и средства ще ти трябват, за да дойдеш – оставям на теб да решиш.

Обичам те, милея те с цялата си душа и сърце.

Атанас”

Последната жадувана среща не се осъществява. Смарайда е в залата за срещи, но Буров е вече тежко болен. Надзирателите забраняват на съкилийници да му помогнат да слезе. Разделят се завинаги без да се видят.

Доц. д-р Жоро ЦВЕТКОВ

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!