Спиро Джеров е роден през 1835 г. в Битоля. Внук е на охридския войвода Спиридон – водач на въстаналите против османо-турското потисничество в Битолско през 1822 г., който след потушаването на въстанието бил обесен от турските власти.
Внукът Спиро учи в елинско училище и научава много добре гръцки език, запознава се с гръцката история и култура, но не забравя българския си корен. Като възмъжава, посещава по делова работа Цариград, Смирна и Египет. Разширява светогледа си, българското му съзнание укрепва и се развива. Решава да се включи в борбата за българско освобождение, разбира се, и поради примера на дядо си.
Към средата на 60-те години на ХІХ век Османотурската империя е разтърсена от остра стопанска и политическа криза. Поробените в нейните граници народи се надигат на въоръжена национално-освободителна борба. И през 1866 г. по време на гръцкото Критско въстание против турската власт Спиро със свои другари българи се сражава в помощ на гърците на остров Крит. Проявяват изключителна храброст за гръцката свобода, а споменът за самоотверженото дело на Спиро го нарежда сред гръцките национални герои.
След неуспеха на въстанието Спиро Джеров се добира до България. В родния си град прави опит със свои другари да вдигне въстание. Но предаден от фанариотското гръцко духовенство на турските власти, е арестуван и осъден на смърт чрез обесване. Успява да избяга от затвора и се спасява.
През 1867 г. се озовава в Белград, където се свързва с българските революционери емигранти. Постъпва в редовете на Втората българска легия 1867 – 1868 г.
След разгонването на Легията от сръбското правителство през 1868 г. Спиро Джеров емигрира в Букурещ, Влашко, където се свързва с войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа и без колебание се записва в редовете на тяхната чета. При нейното сформиране, организиране и подготовка за преминаване в България взема дейно участие. Приет за член на нейния щаб, спечелва уважение и авторитет сред хъшовете.
На 6 юли 1868 г. четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава тайно река Дунав при село Вардим, Свищовско, с великата цел да вдигне българския народ на въстание за свобода и национална независимост, като създаде привременно правителство в Балкана. Цели 10 дни най-многочисленият и добре организиран български бунтовнически отряд от самоотвержени млади български родолюбци на път към Стара планина води тежки и неравни боеве с турската полиция, башибозука и редовната войска, проявявайки легендарен героизъм през целия почти стокилометров поход в българската територия, наситен с многоброен враг. Но, уви, без да получи очакваната подкрепа.
Спиро Джеров загива в последния бой на четата на връх Бузлуджа в Стара планина на 18 юли 1868 г. заедно с войводата и военния ръководител и поручика от руската армия Иван Попхристов.
Проф. Христо ЙОНКОВ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
