Димитър Ковач е роден на 28.Х.1850 г. По време на Освободителната война е преводач на руските войски.
После учителства в някои селища. А след това е мирови съдия и адвокат в Тетевен. Обиква балканджиите и целия си живот посвещава на тяхното добруване. В ония ранни години, за да улесни учебното дело, на български език превежда книгите „История на педагогиката”, „Начална школа”, „Постепенно възпитание” и други.
Но най-полезна е неговата дейност като дългогодишен председател на местното читалище – организира вечеринки, създава хор, подготвя пиеси. По негова инициатива се създава благотворителен комитет. Със събраните средства са издигнати наместниците на Георги Бенковски и четниците Сава Младенов и Христо Габровчето. Самият Ковач дава най-голямата лепта. Създава и Фонд за издръжка и просвета на бедни ученици, Фонд за култура на тетевенските граждани.
Ковач купува прожекционен апарат и прожектира „светлинни картини”, за да запознае хората с различни области на естествознанието и обществения живот. Той е първият тук, който събира народни песни, поговорки и други народни умотворения от Тетевенския край.
Кипящата енергия на Ковач е в стопанския живот. За да осигури поминък на хората, още през 1910 г. основава първото предприятие в Тетевен – фабрика „Вит”. Негова инициатива е построяването на първата читалищна сграда в Тетевен. Тя е открита тържествено на 8 август 1910 г. с пиесата „Иванко”. Но Ковач е бил и голям природолюбител. Няма връх в Тетевенския балкан, където да не е стъпил неговият крак.
Починал през март 1935 г. Един от неговите сподвижници Димитър Стойчев е записал в спомените си: „В Тетевен живял един необикновен човек. Един скрит поет, мислител, голям познавач на народните умотворения и най-важното – един родолюбец.”
В знак на признателност днес улица в Тетевен носи неговото име, а портретът му краси много обществени сгради.
Мильо ПАВЛОВ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
