Първият български светец – Боян Енравота, е първороден син на хан Омуртаг.
По сведения на охридския архиепископ Теофилакт Охридски, от когото научаваме оскъдното, което знаем за Енравота, младият княз попада под влиянието на пленения византийски епископ Кинам и приема от него християнското кръщение под името Боян. Затова е лишен от правото си на престолонаследник.
След смъртта на Омуртаг на българския престол се възкачва третият му син Маламир (вторият син Звиница навярно е починал), в чиято лоялност към „отечествените богове“ Омуртаг не се съмнява.
Според Теофилакт Енравота моли брат си да му даде пленника Кинам, който е в тъмница по заповед на Омуртаг заради отказа си да се отрече от християнството. Без да подозира каква е причината за молбата му, Маламир я удовлетворява.
Когато обаче научава, че Енравота е станал християнин по внушението на Кинам, владетелят изтълкува това като предателство спрямо родовите традиции и влечение към изконните врагове – ромеите. Той заповядва на брат си да се откаже от новата си вяра.
След категоричния му отказ Енравота Воин бива посечен с меч по заповед на хана. Според житието, преди да бъде посечен, мъченикът изрича слова, които само три десетилетия по-късно се оказват пророчески:
„Тази вяра, заради която сега аз умирам, ще се преумножи на българската земя въпреки опитите ви да я възпрете чрез моята смърт. (…) Идолите, заедно с жреците и техните небогоугодни капища, ще се срутят и потънат в небитието, сякаш никога не са съществували.“
След смъртта си Енравота е канонизиран. Под името свети мъченик Боян Енравота той става първият в агиологията светец от български произход.
Източник: balgari.bg
Вижте още от Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.