Марко Вачков е български кооперативен деец, роден на 11 октомври 1866 в Сухиндол и починал 1936 в София.
Основател на модерното пчеларство в България. Освен това е книжовник, публицист, преводач, читалищен деец.
Завършва „Педагогика“ в Свищов
(1884) и „Земеделие“ в „Образцов чифлик“, Русе (1896).Основава първата пчеларска организация в България през 1899 г. Започва да издава списание „Пчела“, на което е главен редактор (1902-1927). Участва в международни изложби по пчеларство в САЩ, Русия, Белгия (1904-1905).
Основава лозаро-винарска кооперация „Гъмза“, Българския пчеларски съюз (1911), кооперативна централа „Напредък“ (1919), Сухиндолската популярна банка (1919), пчеларска кооперация „Нектар“ в София (1920), Съюза на българските лозаро-винари (1920), Съюза на лозаро-винарските кооперации (1928).
Член е на УС на Съюза на популярните банки в София (1919-1935) и на УС на Върховния кооперативен съюз (1927-1928). Редактор е на вестници в Сухиндол.
Негови книги са:
- „За лозарството и филоксерата в Сухиндол“ (1899),
- „Разсадник на американски лози“ (1903),
- „Отглеждане на пчелите в старите неразборни кошери“ (1905),
- „Пчеларска библиотека“ (1905),
- „Ново пчеларство“ (1912, преведена на турски език),
- „Сухиндол и кооперацията му“ (1915).
Превежда:
- „Ползата от пчелите“ от Т. Цеселски,
- „Медът като лекарство, храна и продукт за домашно употребление“ от А. Дубини,
- „Животът на Франсоа Хубер“ от А. П. дьо Кандол,
- „Пчела, нейната естествена история“ от Т. В. Кован,
- „Кошерът Дадан-Блат“ от Ед. Бертран,
- „Болести и неприятели на пчелите“ от Ж. дьо Лаянс,
- „Селско-стопански кооперации в чужбина“,
- „Кооперативна христоматия“ от В. Ф. Тотомиянц и др.
Марко Вачков умира през 1936 г. в София.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.