За начало на организираното бригадирско движение се приема 5 август 1946, когато 2075 бригадири започват прокопаването на първокласен шосеен път през прохода Хаинбоаз, получил названието Проходът на републиката.
Откриването на националната бригада става на 5 август 1946 г. За настаняване на бригадирите е изграден лагер за 2 000 души.
Оказва се, че желаещите са повече и се налага връщането на малолетните. В крайна сметка участие в бригадата вземат 2 085 души.
За командир е назначен Пенчо Кубадински – по-късно виден комунистически лидер. Освен младежи, в бригадата участват и 140 партизани, 48 фронтоваци и 22 политически затворници.
Първият етап е до края на 1946 г. През 1947 г. започва втори, 6-месечен етап, в който се работи на 2 смени. Участват над 18 000 души, разпределени в 18 лагера.
През 1970 г. излиза решение на Политбюро на ЦК на БКП за организиране на ново младежко бригадирско движение.
То се изразява в летни и есенни ученически и студентски бригади за помощ предимно в строителството и селското стопанство.
За разлика от първия етап, новото бригадирско движение е само формално на доброволни начала, а на практика е задължително, като освобождаването от участие става само по уважителни причини.
Бригадирският труд този път се заплаща напълно, но на практика в много случаи това е формално и бригадирите не получават нищо – парите се присвояват от комсомолското ръководство.
Отказът от участие в бригадите – независимо от официалното название „доброволни младежки бригади“ – води не само до комсомолски, но и до административни наказания, в това число изключване от учебно заведение.
Неприятности заплашват и онези, които открито изказват съмнения в реалната доброволност на бригадите, обикновено такива личности са обявявани за „неблагонадеждни“ и по-нататъшното им развитие – образование или работа, се възпрепятства.
Липсата на обективна оценка за социалистическия периода на страната дава своето отражение и върху бригадирското движение.
Като рожба на тоталитарната система то продължава да бъде отричано, въпреки положителната си роля за икономиката на страната в следвоенния период.
Днес историята на бригадирското движение е представена единствено в постоянната експозиция в отдел „Нова и най-нова история“ на Историческия музей в Димитровград
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
