Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България се чества ежегодно в България. Официално се отбелязва от 1901 г.
Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище.
Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.
Когато научава за готвеното Априлско въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода.
На 20 май 1876 г., по нов стил 2 юни, е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Ботев.
По традиция в 12.00 часа за 2 минути сирени в цялата страна придружават минутата за почит към паметта на Христо Ботев и на загиналите за свободата на България. При подаване на сигнала пешеходците и пътните превозни средства трябва да спрат движението си и да останат на място.
Превозните средства от градския транспорт ще спрат на безопасно място за минута, за да отдадат почит на паметта на героите, дали живота си за независимостта на България.
По традиция кулминацията на празника ще е на връх Околчица във Врачанския Балкан. Вчера 900 деца и възрастни от цялата страна изминаха 120 километра пеша от Козлодуйския бряг до върха, минавайки по стъпките на поета. Честванията започнаха още снощи във Враца, където се проведе тържествена заря-проверка. Очаква се днес там да бъдат положени цветя на паметника на Христо Ботев.
Източник: nova.bg
Екипът на сайта patrioti.net иска да Ви напомни за този факт и Ви приканва да се поклоним пред паметта на героите отдали животът си за да има България днес!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.