2 юли е Боен празник на Тридесет и втори пехотен загорски полк!

2 юли е Боен празник на Тридесет и втори пехотен загорски полк!

Тридесет и втори пехотен загорски полк е български пехотен полк, формиран през 1900 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Тридесет и втори пехотен загорски полк е формиран в Елена под името Осми пехотен резервен полк на 10 февруари 1900 съгласно указ №9 от 1 януари 1899 година в състав четири пехотни и една погранична рота. На 29 декември 1903 година с указ № 84 на княз Фердинанд I се развръща от една в две дружини и се преименува на 32-и пехотен загорски полк. На 3 септември 1904 година се установява на гарнизон в Нова Загора и е част от състава на 2-ра бригада на 3-а пехотна балканска дивизия

Полка взема участие в обсадата на Одрин. Води сражение при село Куруджикьой, Чаталджа, Еникьой, Сапунджилар, Бегчели и други.

През Междусъюзническата война (1913) се сражава при река Галик, Кукуш, Демир Хисар, Рупелското дефиле и други.

Полкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 2-ра бригада от 3-та пехотна балканска дивизия.

През 1915 година полкът води битки при Гюешево, планината Руен, река Морава, планината Кукавиза и Гниляне. На следващата година се сражава при върховете Кукуруз, Ковил и Преслап, а после при Димова поляна, Баховски рид и други. През май 1917 е изпратен при Добро поле. На 1 август 1917 в местността „Оборище“ от кадъра на 11-и пехотен сливенски, 24-и пехотен черноморски, 29-и пехотен ямболски и 32-и пехотен загорски полк (4-а дружина) се формира 80-и пехотен полк. От 1918 води сражения в района на град Щип, Баховския рид и други.

Полкът е разформиран на 31 юли 1919 година.

Във връзка с Втора световна война (1941 – 1945) полкът е формиран на 19 февруари 1941 година в град Ямбол от частите на 29-и пехотен ямболски полк. Това е направено съгласно лично поверително служебно писмо № 0582 от 16 февруари от командира на 3-та пехотна балканска дивизия. В периода (23 февруари 1941 – 16 юли 1941) е на югоизточната българска граница, след което се завръща и е разформирован. Формиран е отново на 7 май 1944 година на основание лично поверително служебно писмо № IV-M-353 в ямболското село Козарево, пак от състава на ямболския полк и е дислоциран в района на село Дибич. През септември се завръща в Елхово, където е допълнен численият му състав и заминава за фронта.

Взема участие в двете фази на заключителният етап на войната в състава на 12-а пехотна дивизия. С дивизията се сражава при Прищина, чифлика „Еланта, “Шомодсентмиклош, Чаковец и други. На 1 август 1945 е демобилизиран, разформирован и слят с ямболския полк.

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Осми пехотен резервен полк (10 февруари 1900 – 29 декември 1903)
• Тридесет и втори пехотен загорски полк (29 декември 1903 – 31 юли 1919, 19 февруари 1941 – 16 юли 1941)
• Тридесет и втори пехотен полк (7 май 1944 – 1 август 1945)
• Сто и двадесет и втори пехотен полк (1945)

Източник: wikipedia.org