В България на 11 март се отбелязва Ден на ракетните войски и артилерията на българската армия. Определен е за професионален празник със заповед на министъра на отбраната на 7 май 1992 г. За пръв път той е честван през 1993 г.
Празникът е свързан с участието на българската артилерия в решителната атака за превземането на Одринската крепост през Балканската война (1912-1913). На същата дата – 11 март 1913 година, е дадено началото на артилерийската подготовка на атаката на крепостта.
Началото на българската артилерия се поставя с формирането на Първия артилерийски полк в Шумен с указ № 75 от 19 юни 1880 г. на княз Ал. Батенберг. Тя има решаващо участие в сраженията и операциите и е донесла победите на Българската армия в Балканската освободителна война и последвалите Първа и Втора световни войни.
Апогей в бойното използване на артилерията е Балканската война. Тогава благодарение на таланта и желязната воля на артилерийските командири и началници Българската артилерия въвежда нови методи на водене на огневата поддръжка, групировката на артилерията и огневия маньовър при съпровождането настъплението на пехотните полкове и дивизии. Тези новости в бойното използване на артилерията и до днешни дни имат място в учебниците по военно изкуство във Военните академии на държавите в Европа и света.
Командващият Втора Българска армия генерал Никола Иванов взема решение Одринската крепост да се овладее за две денонощия. За първи път във военната ни история, командващият армията обкръжила Одрин, организира и блестящо провежда нощна армейска настъпателна операция. На направлението на главния удар – Източния сектор, съсредоточението на артилерията е било с плътност 70 оръдия на км фронт. Взаимодействието между устремената за победа пехота, сапьорите, проправящи път в телените заграждения и бесния огън на артилерията е било изключително. Именно това е една от главните предпоставки за успеха при Одрин.
Източник: inlife.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
