Наричат Елин Пелин певецът на българското село.
И нищо чудно: разказите му обрисуват безброй картини, действието на които се развива в някогашните български села.
Трудно ни е да посочим само един любим негов разказ, но със сигурност завинаги в съзнанието ни ще останат повестта “Гераците”, както и разказите “Ангелинка”, “По жътва”, “Андрешко” и много други.
Предлагаме Ви заедно да си припомним някои от най-емблематичните цитати на Майстора на късия разказ Елин Пелин.
- “Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя. Проклето сърце, такава му е пустата направа”
- “Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце.”
- “То целият свят е болен, синко… Едни от това, други от онова… Няма здрав човек на света… Гледаш, тялото желязно, а душата – гнила…”
- “Съдбата е такава – за едни майка, за други мащеха…”
- “Ако в България се роди гений, то това ще бъде геният на завистта.”
- “Цвето, Цвето, чакай. Една дума искам само да ти кажа. Само една дума. Прошка не ща… Само това искам да ти кажа, че животът без любов нищо не е. Лула тютюн не струва.”
- “Невидени очи скоро се забравят.”
- “Живеем като червеите в дървото, всеки гризе и си прави път според силите си.”
- “Най-хубаво е да не казваш нищо излишно. Важното е да знаеш какво да кажеш, да имаш златна мярка.”
- “Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.”
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.