Гоце Делчев е една от най-важните фигури на българското освободително движение в Македония. Благодарение на неговите усилия ВМОРО се сдобива със своята четническа армия, привлича в редиците си способни войводи и разгръща активна дейност в Одринска Тракия. Делчев остава завинаги в сърцата на македонските българи и не една-две народни песни възпяват подвизите му и невероятното въздействие, което има върху хората около себе си.
1. „Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас немаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани.“
2. „Едно знай, патриотизмът не е патентован, делото се нуждае от помощи, това е олтар – поглъщающ жертвите на всички чисти преносители, без разлика на богати и сиромаси, на върховни и Тюфекчиеви.“
3. „Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование на народите.“
4. „Труд и постоянство, това е силата, с помощта на която човек става най-велик при всеко начинание.“
5. „След като сме се обрекли да загинем млади, трябва да вършим само добро като Исус, за да може нашият любим народ да ни се отплати с добро.“
6. „У децата нема слабостите и пороците на възрастните. И в любовта, и в омразата си те са по-непосредствени, по-силни и по-чисти от нас.“
7. „Където и да се намираме ние живеем духовно свързани един с друг, свързва ни общият дълг към нашия поробен народ, комуто доброволно сме се обрекли да служим.“
8. „Трябва да се надяваме само на себе си, само на своите гърди и мишци, само на своята воля и сила.”
9. „Пустата му слава!…Всеки иска да блесне, па не знае и фалшът на тоя блясък.“
10. „Нека видят, нека знаят, че и аз съм като всички хора. Ям, пия, пуша, приказвам, смея се, шегувам се, греша, волнича, обичам да слушам музика и всичко, както другите. Да не мислят, че аз и другарите ми сме свръхчовеци.“
Автор: Мартин Чорбаджийски
Източник: bulgarianhistory.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
