На 1 март се отбелязва Световният ден на гражданската защита.
През 1931 г., по инициатива на няколко държави, френският генерал Жорж Сен-Пол е основал в Париж „Асоциация на Женевските зони“ – „зоните за сигурност“, за създаване чрез двустранни и многостранни споразумения на локални зони за сигурност във всички държави. Във военно време тези неутрални зони трябва да служат за убежища на определени категории от населението: жени, деца, болни и възрастни хора.
Такива зони били създадени по време на Гражданската война в Испания през 1936 г. и по време на конфликта между Япония и Китай през 1937 г.
Впоследствие, през 1958 г., асоциацията се преобразува в Международна организация за гражданска защита – ICDO. През 1972 г. ICDO е получила статут на междуправителствена организация. От 1976 г. седалището й е в Женева.
Световният ден за гражданска защита е установен за честване през 1990 г. и се празнува в страните – членки на ICDO – Международна организация за гражданска защита, с цел разширяване на познанията за гражданска защита и на престижа на националните спасителни служби.
За Световен ден на гражданската защита е избран 1 март, тъй като именно в този ден е встъпила в сила Конституцията ICDO, която са одобрили 18 държави.
Разработената от ICDO Рамкова конвенция за оказване на помощ е регистрирана в съответствие с устава на ООН през 2002 г.
Към момента ICDO включва 54 страни, още 19 други държави имат статут на наблюдатели. Под ръководството на организацията националните служби на държавите провеждат политики за разпространяване на знания по проблемите за предотвратяването и готовността за действия по време на бедствия.
В България защитата на цивилното население, материалните и културните ценности при бедствия, аварии, терористични атаки и военни нападения срещу страната, съществува под различни наименования през периода 18 юли 1936 — 1 януари 2011 г., откогато към МВР функционира Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.
Източник: presstv.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
