Цар Петър управлява България от 927 до 969 г.
Това е най-дълго управлявалият български държавен глава — 42 години. След него е цар Иван Александър с 40 години управление — от 1331 до 1371 г.
Петър поема властта твърде млад и в трудни години, когато страната е изтощена от продължителните войни с Византия. Една част от болярите, начело с настойника на царя Георги Сурсувул, искат продължаването на войните и довършването на Симеоновото дело – превземане на Константинопол. Други пък искат мир и стабилизиране на огромната държава.
Още през 927 г. Петър, под влиянието на вуйчо си, предприема военни действия в Тракия срещу Византия и превзема крепостта Виза. Намеренията на царя са по-скоро да постигне добри позиции за мирни преговори. Голяма българска делегация, начело с Петър, е приета тържествено във византийската столица от императора Роман Лакапин. Подписва се договор, в който основни клаузи са: брачен съюз между Петър и принцеса Мария – внучката на императора и признаване царската титла на българския владетел.
На 08 октомври 927 г. в църквата ”Света Богородица при Пиги” се извършва брачната церемония и Мария приема името Ирина – в чест на мира. За пръв път е нарушена византийската традиция да не се жени ромейска принцеса за ”варварски владетел”. Уреждат се границите в Тракия и размяната на пленници. Византия се задължава да плаща годишен данък и признава патриаршеска титла на българския архиепископ. Преславският архиепископ Леонтий става първият български патриарх. Това е голямо признание за България.
Срещу цар Петър обаче се обявяват настроените за война боляри. През 928 г. по-малкият му брат Иван организира заговор, но е заловен и изпратен във Византия. Две години по-късно и първородният син на Симеон – Михаил вдига въстание в поречието на Струма, но внезапно умира и въстанието е потушено.
Тези вътрешни междуособици отслабват държавата. Управлението на цар Петър е съпроводено с появата на религиозни движения и ереси. Св. Иван Рилски поставя началото на отшелничеството. Появява се и богомилството – религиозно движение, насочено срещу официалната църква и социалната несправедливост.
През управлението на цар Петър, Българската църква обаче за пръв път получава състояние на автокефалност, изравнявайки се с другите независими църкви по онова време. Така българската патриаршия успява да постигне големи успехи по отношение на интеграцията и разпространението на старобългарската култура и език сред останалите славянски народи.
Петър успява да построи много църкви и манастири и благодарение на усилията му българската църква (с прекъсване през византийското владичество) остава най-могъщия стълб на православието сред „славяните“.
Източник: bulgarianassociation.co.uk, istoria.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
