Цар Борис III оцелява по чудо при нападение при Арабаконак на 14 април 1925 г.

Цар Борис III оцелява по чудо при нападение при Арабаконак на 14 април 1925 г.

Голям планинар и ловджия, цар Борис III, обича често да броди из Рила, Витоша, Стара планина. Това са неговите малки бягства от тежките държавни отговорности. Обикновено е придружаван от малка група приятели, охрана липсва, най-много някой адютант. Така става и на 12 април 1925 г., неделя, когато монархът заминава на лов в околностите на Орхание (дн. Ботевград).

С него тръгват проф. Делчо Илчев – ентомолог на царския музей по естествени науки (дн. Природонаучен музей), Петър Котев – главният дворцов ловец, адютантът – ротмистър от запаса Неделчо Стаматов и един шофьор. Петимата мъже прекарват един приятен ден в лов и търсене на редки растения и насекоми. По първоначален план трябва да се завърнат в София в понеделник вечерта, но решават да преспят в Орхание и потеглят за столицата към 10 ч. сутринта на 14 април, вторник. Последвалите събития са подробно отразени в пресата, като отначало са дадени прибързани и непроверени сведения, откъдето идва известно разминаване в хронологията и достоверността на случилото се. Няколко дни по-късно вестниците вече се позовават на разказа на самия цар Борис III.

„Царят и спътниците му потеглили за София към 10 ч. По пътя, на около 12 км от Орхание, близо до завоя, от който почва нанагорнището на Арабаконашкия проход, те настигнали пътнически автомобил. Едва автомобилът на Царя изминал 200 метра от пътническия по завоя, един разбойник, въоръжен с пушка в ръце, излиза на шосето, извиква „Стой!“ и стреля срещу автомобила, като убива царския ловец Петър Котев. В тоя момент шофьорът изгубва равновесие и пада от автомобила. Тогава Царят през трупа на мъртвия ловец хваща кормилото, иначе автомобилът би полетял в близката пропаст. Царят почва да манипулира с кормилото на автомобила, който се сблъсква с близкия телеграфен стълб. Стълбът бива повален на земята, жицата се обтяга и в това време са изхвърлени намиращите се в автомобила навън.

Ротмистър Стаматов, окопитил се веднага, заляга до автомобила и открива огън. Намиращият се на пътя разбойник пада на земята, преструвайки се на убит. При падането си извиква:

– Хвърлете бомбите!

Срещу автомобила тогава се хвърлят три бомби, от които две експлодират, а едната е била намерена после неексплодирала. Експлодиралите бомби са направили автомобила на решето.

След като Царят е бил изхвърлен навън, той поема назад по канавата на пътя, движейки се покрай скалите. Около него са плющели куршуми. Стреляло се е вече от двете страни на завоя. Движейки се по канавата на осето, от носа на Царя протича кръв, която го изцапва. Нараняването сам Царят не знае на какво да го отдаде: дали на одраскване от храстите, от парче от скалите, или от леко одраскване от куршум.

Докато Стаматов стрелял, Илчев се дръпнал малко назад, спира се и започва и той да стреля, но карабината му по едно време прави засечка. Тогава той излиза прав на шосето и почва да вика по разбойниците:

– Мерзавци! Престанете! Какво правите?!

Напразно Стаматов го викал да дойде при него и да залегне до автомобила. Най-после Илчев се прибира при него и заляга зад автомобила.

Какво става с Царя? Той пресреща пътническия автомобил и го спира. Пътниците, виждайки го окървавен, първоначално го сметнали за нападател и започнали да бягат. Двама-трима толкова далече избягали, че сетне при връщането на пътниците в автомобила не могли да бъдат намерени. Царят успокоява пътниците и се връща с тях в Орхание. Из пътя автомобилът се поврежда, та е станало нужда да спира и се отстранява повредата. В Орхание Царят уведомява властите, телефонира в София да му пратят автомобил и се връща обратно с пътническия автомобил, натоварен с 30 войници.

Ротмистър Стаматов през това време непрекъснато е водил престрелка с разбойниците. Като му останали два куршума, решава да се оттегли. Подканя Илчев да го последва. Но последният не отговаря.Тогава едва Стаматов вижда, че Илчев е убит.

Стаматов отива до една близка воденица, намира двама души в нея, въоръжава ги с намиращите се във воденицата пушки и се връща на местонападението. Намира Илчев доубит и ограбен. Ограбен бил също и царският автомобил. Разбойниците задигат една карабина и три мушами.

Шофьорът, след като паднал от автомобила, свестил се и се укрил, тъй като бил без оръжие. Явил се по-късно, след като Царят пристигнал с войниците.

Цар Борис пристигнал на местонападението, но разбойниците току-що били изчезнали. Той насочил войниците по посоката на разбойниците и дори за малко взел участие в преследването. След това с пресрещналия го автомобил Царят се прибрал в София.“

В. „Пряпорец“, 15-16 април 1925 г.

Нападателите Васил Икономов, Васил Попов – Героя, Нешо Тумангелов, Антон Ганчев и Нешо Мандалов са анархисти и комунисти от Копривщенската чета – една от многото въоръжени групи, които бродят из България и нападат органите на властта, а понякога и случайни хора. От тази си акция успяват да се измъкнат невредими и не са заловени. След време, първите трима загиват при престрелки в извършени от тях други нападения. Ганчев заминава като интербригадист в Испания и през 1937 г. загива при защитата на Мадрид от франкистите, а Мандалов заминава нелегално за Съветския съюз, където е убит по време на сталинските репресии през 1939 г.

Нападателите Васил Икономов, Васил Попов-Героя, Нешо Тумангелов, Антон Ганчев и Нешо Мандалов

Правителството веднага обявява покушението срещу царя за част от мащабен комунистически заговор. След години се налага версията, че атентаторите не са действали по предварителен план и дори не са знаели кой пътува в автомобила. Чиста случайност е, че това се оказва българският монарх.

След щастливото спасение на царя, на 15 април в София е отслужен благодарствен молебен на площад „Александър Невски“. Улиците са окичени със знамена, магазините и учрежденията са затворени. Хилядно множество се стича към площада. Там са и всички министри, чуждестранни дипломати, народни представители, общинският съвет, офицерите от софийския гарнизон, запасното офицерство и подофицери.

След молебена, към Двореца тръгва огромно шествие. Там министър-председателят Александър Цанков произнася реч, в която от свое име и от името на целия народ изказва благодарност за спасението живота на българския цар. Борис III, трогнат, приема поздравите на хиляди хора.

Гражданското шествие акламира Н.В.Цар Борис III за избавлението му от атентата. На балкона са министър-председателят проф. Александър Цанков, Царят, флигел-адютантът майор Константин Панов, началникът на канцеларията Павел Груев и маршалът на двора Никола Куртоклиев, под тях са членовете на правителството, София, 15 април 1925 г.

Гражданите изразяват подкрепата и радостта си по повод избавлението на Н.В.Цар Борис III. Шествието преминава пред двореца на път към западната порта, София, 15 април 1925 г.

Всичко това става само ден преди най-чудовищния атентат в българската история – този в църквата „Св. Неделя“ на 16 април 1925 г. Случва се по време на опелото на ген. Коста Георгиев – убит в същия ден, в който е извършено нападението срещу монарха. За разлика от него, генералът не оцелява. Още веднъж Борис е спасен като по чудо, когато предпочита да отиде на погребението на приятеля си, ловеца Петър Котев, в Бели Искър, вместо на опелото на известния генерал. Някои твърдят, че той е бил предупреден какво ще се случи.

Автор: Илиана Иванова

Източник: glasove.com