Дановото училище в град Перущица е наречено на своя първи учител Христо Данов (1828-1911 г.), известен възрожденски книжовник и създател на първото голямо българско книгоиздателство и печатница. Той въвежда светско образование по взаимоучителната метода (Бел-Ланкастерски метод), открива неделно училище и ратува за образование и на момичетата.
Христо Г. Данов учителства в Перущица само три години, но за това време успява да подготви мнозина от бъдещите дейци на революционното движение, просвета и църковно дело.
В сградата на Дановото училище през 1869 г. Апостолът на свободата Васил Левски основава таен революционен комитет на перущенци, чиято дейност е възобновена през 1876 г. от Георги Бенковски.
Възпитаници на просветителя като Петър Бонев, другар и съратник на Раковски и Левски в Белградската легия, Спас Гинев, отец Тилев, д-р Васил Соколски, стават ръководители на въстанието срещу турците през април 1876 г. Данов ги учи на четмо и писмо съвсем безвъзмездно.
Роден е в Клисура на 27 юли 1828 г., в семейството на абаджия. Твърде малък остава сирак. Първоначално учи в килийното училище в родното си градче, а през 1848 г. – при Найден Геров в Копривщица.
Година по-късно, едва 21-годишен, той става даскал в Перущица, където открива първото класно училище. В него се изучават български език, закон божи, аритметика, география, история, черковно пеене. Школото се оказва тясно да побере всички желаещи да се учат. Само двайсетина дни след откриването му, няколко от най-способните деца се научават да пишат имената си и да ги четат. След тях училищният праг прекрачват доволните родители, те довеждат и други перущенци.
Така популярността на младия учител расте. Още през пролетта на 1851 г. от най-будните и даровити ученици Данов съставя специален клас. Същата година в училището са приети първите момичета. В свое писмо от 1855 г. той посочва, че в 4-те класа са учели 70 ученика – 39 от Пловдив и 31 от други селища.Още като учител Данов усеща, че има сериозна нужда от български книги и учебници и решава да се заеме с книгоиздаване. Със спестените от даскалската заплата пари той издава първата си книжка – календарче за високосната 1856 г.
На следващата година, в съдружие с двама клисурци, открива в Пловдив книговезница. Наскоро след това тя се превръща в книжарница и по-късно в първото по-голямо издателство в България.
Там Данов отпечатва прочутия си енциклопедичен календар „Летоструй или домашен календар“, излизал от 1869 до 1876 г. Това е сборник с полезно четиво по статистика на Турция и България, пощенски, телеграфни и железопътни тарифи, мерки и теглилки, сравнителни таблици на монетите, монетни курсове, панаирите в Турция, борси и пр.
Поместени са статии по физика, геология, астрономия, по исторически въпроси, биографии на видни личности, стихотворения, разкази, прегледи на културния и обществен живот в страната и списък на книгите, които се намират за продан в Дановата книжарница. Христо Данов е избран за кмет на Пловдив през 1897 г, а през 1900 г. става почетен член на Българското книжовно дружество (БАН).
В продължение на 65 години, до смъртта си през 1911 г., той издава над 1000 заглавия – учебници, научни съчинения, художествена литература, атласи и географски карти, разнообразни помощни таблици и картини, портрети на велики българи- владетели, духовници, революционери, народни будители. По време на Априлското въстание Дановото училище е полуразрушено. Разгромът е пълен, а западната преса рисува злокобни картини: “Около Перущица земята е покрита с лешове и въздухът е отровен с вонящи изпарения” – пише “Куриер Д’ Орион”.
“Църквите им са били бомбардирани и около 1000 души, повечето жени и деца, са били избити. Селото им било ограбено и изгорено съвършено. Много жени са били обезчестени. От двете хиляди жители на Перущица останали живи 150 старци и деца, които бродят из развалините, където са изчезнали всичките им близки. Всички мъже били избити, а жените, които се спасили, били отведени в робство”, пише френският журналист Иван дьо Вестин.
По това време в Перущица пристига мисионерът Лонг – представител на американски благотворителни дружества и на протестантската църква. Той смята да възстанови дейността на училището, когато в бунтовното градче идва и дъщерята на английския адмирал сър Франсис Бюфърт – лейди Емили Странгфорд.
Нейният съпруг лорд Пърси Уилям Странгфорд я запознава с важността на българите за Източния въпрос и преди смъртта си й завещава да ги подпомага в тяхното развитие. Интересът й към България и всичко българско особено се засилва след известията за кланетата в Батак, Брацигово, Перущица и други селища в Южна България. Още докато е във Великобритания, тя апелира към английската общественост и европейските чужденци в Цариград за подпомагане на българите и създава фондация за набиране на средства Bulgarian Present Relief Fund.
От проведената акция са събрани около 30 000 английски лири, с които Странгфорд купува храни, медикаменти и покъщнина. Тя пристига у нас през 1876 г., обикаля 59 пострадали от въстанието селища и раздава ямурлуци, потури, сукмани, завивки, построява временни болници, помага за съживяване на поминъка. Така Дановото училище в Перущица с усилията на лейди Странгфорд се превръща в болница.
Днес Дановото училище в Перущица е картинна галерия
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
, известен възрожденски книжовник и създател на първото голямо българско книгоиздателство и печатница.){kind=link}