Христо Ботев – българският гений

Христо Ботев е бил от тези хора, които са предопределени да бъдат творци на епохата. Смисълът на своя живот Ботев намира в борбата за осъществяването на своите идеи и затова е успял да преодолее всички несгоди. Той се е отличавал по това от обикновените смъртни хора. Писателката Мерсия Макдермот казва една забележителна мисъл:

„Българите нямат нужда от Бог, те имат Левски“.

Българският Бог е Левски! Българите имаме и велик гений. Той е Христо Ботев. Гениален поет и революционер, той застава зад същото становище, което има Левски. Освобождението на България от турско робство ще се извърши само по пътя на всенародно въоръжено въстание.

В своя вестник „Знаме“, Ботев пише:

„В 1862 и 1867 г. Сърбия се подигра с нас и не се надяваме на сръбската политика“.

Левски взима съдбоносното решение за организиране на въоръжено национално-освободително въстание в България.
Кои са били идеалите в живота на Ботев, още от най-ранните млади години отразява най-добре песента „Хайдути“. Идеите на Ботев разбират и приемат най-добре всички онеправдани, недоволните, бедните, гладните, хъшовете, хайдутите. Това Ботев сам признава в стихотворението

„На прощаване“:
Не плачи, майко, не тъжи, че станах ази хайдутин, хайдутин, майко, бунтовник“
„Аз зная, майко, мил съм ти, че може млад да загина; 1-1
Но кажи какво да правя, кат си ме, майко, родила със сърце мъжко, юнашко, та сърце, майко, не трае да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище: там, дето аз съм пораснал и първо мляко засукал; там, дето либе хубаво черни си очи вдигнеше и с оназ тиха усмивка в скръбно ги сърце впиеше; […] Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен;
аз може млад да загина…
Но… стига ми тая награда –
да каже нявга народа:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода…

И до днес Ботев е ненадминат в нашата литература, гениален поет, съпоставим с най-големите световни поети като Данте, Хайне, Байрон, Пушкин, Лермонтов.

Поезията на Ботев е забележителна и с това, че тя е свързана с революционната борба на поета, и с героичната си смърт Ботев реализира своите поетически виждания, национални и световни.

Ботев е отразил в творбите си своята епоха, което е вярно само за гениалните поети в света, затова с пълно право може да се каже, че Христо Ботев е българският гений.
Със своите песни, статии и фейлетони, Ботев се утвърждава като гениален поет и публицист. Публицистиката на Ботев е актуална, злободневна, острокритична. Ботев редактира вестниците „Будилник“, „Знаме“, „Дума на българските емигранти“, където публикува много от своите произведения. Силата на тази публицистика е освен в съдържанието, и във високо художествените изразни средства, използвани от Ботев.

Във върховете на нашата поезия винаги ще остане стихотворението „Хаджи Димитър“, с незабравимата природна картина:

Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят свода небесен;

гора зашуми, вятър повее,

-Балканът пее хайдушка песен!

и гениалния стих:

Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира

Във върховете на поезията ни ще останат стихотворенията „Моята молитва“, „Обесването на Васил Левски“, „Майце си“, „Елегия“, „Към брата си“, „Борба“, които нямат равни в нашата и световната поезия и са ненадминати по силата на мисълта и чувствата. Стихотворението „Моята молитва“ е едно от най-силните и вълнуващи стихотворения в нашата поезия:

не ти, боже на лъжците,

на безчестните тирани,

не ти, идол на глупците,

на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът, защитниче на робите […]

Вдъхни секиму, о, боже!

любов жива за свобода –

да се бори кой как може с душманите на народа.

В стихотворението „Обесването на Васил Левски“ виждаме покъртителна картина на най-нещастния ден в живота на робска България, когато „стърчи […] черно бесило,“ и чуваме страшния силен вик на поета:

твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

Само с един стих, последния, поетът показва чудовищната мъка на цял народ.

В стихотворенията „Елегия“, „Към брата си“, „Борба“ е отразена жестоката робска действителност:

Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?

Мълчи народа! […]

Глухо и страшно гърмят окови,

не чуй се от тях глас за свобода:

намръщен само с глава той сочи на сган избрана –

рояк скотове, в сюртуци,

в реси и слепци с очи. […]

А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа

В „Борба“, едно от най-силните стихотворения на Христо Ботев, пулсира с чудовищна сила волята на един народ да се пребори с вековното робско страдание.

В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде…
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита
Светът, привикнал хомот да влачи, тиранство и зло и до днес тачи
Тъй върви светът! Лъжа и робство на тая пуста земя царува!
И в това царство кърваво, грешно, царство на подлост, разврат и сълзи
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещен конец…
Ще викнем ние: „Хляб или свинец!

За поезията на Ботев са забележителни силните, вълнуващи художествени изразни средства.

В стихотворението „До моето първо либе“ ни завладяват картини от величествената Стара планина:

Чуй как стене гора и шума,

чуй как ечат бури вековни“

Там… там буря кърши клонове,

а сабя ги свива на венец;

зинали са страшни долове

и пищи в тях зърно от свинец,

и смъртта й там мила усмивка,

а хладен гроб сладка почивка!

Епохалното произведение на Христо Ботев „Символ-верую на българската комуна“ разкрива най-добре какъв е мирогледа на Ботев.

През 1871 г, Ботев живее е Гапац. Със своя приятел, учителя Величко Попов, основават Комунистически комитет с бюра в редица градове. Тогава Ботев написва „Символ-верую“, което става устав на комунистическия комитет:

„Вярвам в единната обща сила на человеческий род на земното кълбо,
за да твори добро.
И в единний комунистически ред на обществото, спасител на всички народи от вековни тегла и мъки чрез братски труд, свобода и равенство.
И в светлия животворящ дух на разума, укрепляващ сърцата и душите на всички хора за сполуката и тържеството на комунизма чрез революция.
И в единното и неделимо отечество на всички хора и обща собственост върху всички имоти.
Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото.
Чакам събужданието на народите и бъдащий комунистически строй на целия свят.
Галац, 20 април 1871 г. Хр. Ботйов“

През пролетта на 1871 г. Парижката комуна, радикалното революционно управление на Париж от 18 март до 28 май под девиза „Хляб или куршум!“, е събитието, което разтърсва целия свят и има силно влияние във всички страни. Христо Ботев и Величко Попов изпращат поздравителна телеграма до председателя на Парижката комуна. На това световно историческо събитие, Ботев посвещава памфлета „Смешен плач“, гениално литературно произведение, което ще остане във върха на световната литература. Както в това произведение, така и в цялата публицистика на Ботев можем да се удивляваме и прекланяме пред ерудицията на Ботев, пред неговите умствени способности, работоспособност, и, което е най-важното, силната любов към отечеството си, за свободата, на което Ботев дава жертва своя млад живот.

Източник: hristo-botev.bg

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!