Христо Белчев – талант, покосен преждевременно

В предговора си към избраните съчинения на Христо Белчев, Пенчо Славейков пише: „Скромният казанджия Минчо Белчев (бащата на поета), родом от тревненските колиби Боженци), според своите средства е дал на своя трети син, роден на 7.І.1857 г., онова образование, което са давали на чедата си и мнозина по-заможни от него търновци, … тъй като не мислел да прави от него поп или даскал, а търговец, каквито са биле вече по-големите му синове. Но есента 1872 г. ний виждаме четиринадесетгодишният момък с половин бащин воля, че се озовава в Загреб, с тринадесет гроша в джеб (На парахода, що го е носил нагоре по Дунава, нему откраднали чантичката с парите), да дири наука.”

През 1876 г. Христо Белчев завършва гимназия в Загреб. През 1877 г. се записва във Физико-математическия факултет на Загребския университет. В хърватската столица близък приятел му станал журналистът и публицист Светослав Миларов – съратник на Петко Славейков във в. „Македония“. Той насърчил плахите поетически опити на Христо Белчев и му осигурил да отпечати в сп. „Vienac” първите си стихотворения – елегични и меланхолни, писани на сърбохърватски език.

Поради липса на средства Христо Белчев прекъсва следването си и се завръща в България. При случайна среща заможният севлиевец Иван Хаджиангелов, тогава председател на Окръжния съвет в Севлиево, впечатлен от интелигентността му, го взема за писар при себе си. С трудолюбието и благия си характер Белчев спечелва всецяло симпатиите на своя шеф, който не поглежда накриво заинтересоваността му към своето хубаво и с жив темперамент момиче. Окрилен от светлото чувство към Мара Хаджиангелова, Христо Белчев започва да пише стихове, пълни с възторг и жизнерадост. На 1.VІ.1886 г. те се женят.

Към края на 1879 г. Христо Белчев е на служба в канцеларията на търновския губернатор. Там се запознава с Петко Р. Славейков и става негов сътрудник в хумористичния му лист „Остен“, в който обнародва и първата си недовършена прозаическа творба фейлетона „Нова мода граматика”. След спирането на „Остен” печата стихове и фейлетони във в. „Целокупна България”. От Търново Белчев е назначен в София като подначалник на Финансовото министерство, а през 1881 г. му поверяват управлението на току-що създаденото Статистическо бюро, откъдето в края на същата година е изпратен в Школата по политически и икономически науки в Париж. След завършването и постъпва за 1 г. на специализация в тамошното финансово министерство.

След 4 г. е в София като главен ревизор по финансите, после – секретар в министерството и през 1890 г. – министър на финансите в кабинета на Стефан Стамболов. Не престава да пише и поезия.

Интересно е едно от неговите писма от 10.ІІ.1885 г. до Мара Хаджиангелова, в което сякаш предчувства заплахата от заниманията си с политика: „Но не ми са иска никак да се замисам в политическите партии, защото не ща да воювам за лаврови венци в борба дето, изобщо речено, идеала е примамка, средствата низки и целта не от безкористните. Искам както и досега, с честен и мирен труд да си изработвам щастието.”

Христо Белчев се изявява и като преводач на Хайне и Бодлер.

Пенчо Славейков пише за трагичния край на Белчев:

„Негова домашен живот е една поема, само от четири къси, но хубави строфи – той е живял само 4 години и девет месеца с жена си – с внезапно прекъснат край, трагически завършващ тая дивна поема… Белчева сполетя участта на Алека Константинов, с чийто душевен живот и дух на произведенията си той има твърде много общо. Привечер в 7 и 30 часа на 15.III.1891 година, в един от редките пролетни хубави дни в София, той излиза на разходка със Стамболова – и в домът му го донасят мъртъв. Няколко револверни куршума, изгърмени за другиго – улучват него.”

Константин ТАНКОВ

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!