„На мен не ми трябва царство, още везирство. На мен ми стига царството, дето ме тачи народът, гладни и сиромаси, вдовици и дребни дечица.“
Капитан Петко войвода
Там, където пищят родопските гайди, ручат турските чешми и ечат младите борове, един поглед продължава да брани!
Роден в благо, българско семейство в далечната 1844 година, Петко Кирков ( Капитан Петко войвода ) е заобграден от осем братя и сестри. Възпитан с тракийската музика и гърмела на пушките на село Доганхисар, момчето носи в себе си силната любов към милата и поробена България!
Заключвал многократно в душата си мъките, спохождали семейството му, турските своеволия, еничерските несправедливи прояви върху българския народ и множеството последствия от девширмето (кръвен данък), Петко нарамва пушка и се отдава на пустия хайдуклук.
С нож, пушка и вярна дружина той успява да отмъсти на заптиетата, почернили неговото и комшийските семейства. Точно с това лично отмъщение започват и безбройните подвизи срещу турските башибозуци.
Вярната хайдушка чета, чиито капитан е Голям Петко, дерзае и брани родопските села и тракийските низини от набезите на турските нашественици! Спасява десетки животи и брани младите момчета по селата от превръщането им в еничари.
Участва в Критското въстание (1866 – 1869), организирано от гърците срещу турците, в следствие на което Петко отново се проявява като храбър ръководител и спечелва знанието „Капитан“.
В 1873 година, четата на Капитан Петко войвода става въстаническа, нарича се „Първата българска родопска дружина“. Последват десетки сражения през идните три години. Въстаническата чета броди по южните балкани и пази с доблест и чест най-святото и най-милото.
Заветният момент настъпва през зимата на 1877 година, пред разгара на Руско-турската освободителна война. За по-малко от шест месеца бунтовниците водят девет битки с турските полицейски и военни части и установяват превъзходството си над тях. В края на декември 1877 година четата влиза в Мароня и освобождава града и околният район от турска власт. До март 1879 г., четата е пазител в Средните Родопи. В началото на юни 1879 г. след стабилизирането на новата власт четата е разпусната.
След разпускането й, войводaтa заминава в Русия по покана на ген.Скобелев. Там е представен на император Александър II, който награждава смелия българин с чин „Капитан“ и Орден за храброст „Георгиевски кръст“ за участието си във войната. Наградният фонд се изразява в имение от 160 000 декара в Киевска губерния, което Петко Кирков скоро продава и се завръща в България.
Историята ражда велики хора, достойни да оставят трайна следа! С мъжка храброст, неизменна обич към родината, преданост пред дружината, завидна дипломатичност и голямо сърце, Капитан Петко войвода бива пример за достоен, български стожер! Той посвещава живота си на борбата срещу поробителя, брани бедни и сиромаси, пробужда страх у бейове и паши.
Източник: uspelite.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
 е заобграден от осем братя и сестри.){kind=link}