Истинското име на легендарната българска балерина Фео Мустакова е Теодора Димитрова Мускатова – Генадиева. Тя е родена на 14 юни 1909 г. в Солун.
Баща й е Димитър Мускатов, български офицер, военен аташе в Солун, началник на кабинета на министъра Александър Стамболийски и един от основателите на масонското движение в България. Известен е и като най-възрастният политически затворник в страната, заради генералското си минало.
Майка й Роза е пианистка, учила в Дрезден.
Фео е потомка на рода на Хаджи Димитър. Прадядо й, който е свещеник, е братовчед на славния войвода.
Семейството се връща в София, когато тя е 3-годишна.
Фео и нейната по-голяма сестра Ангелика израстват в духовна и аристократична среда, възпитани да обичат родината си.
Роза е влюбена в изкуството и в балета. Именно майката предава любовта към изкуството на невръстната си дъщеря. 8-годишната Фео свири на пиано заедно със сестра си Ангелика.
„В дома ни често звучеше музика. Майка ми беше учила пиано в Дрезден. Беше влюбена и в балета. Когато станах на 8 г., започна да ми преподава уроци по пиано. Заедно със сестра ми често свирихме на 2 ръце – Моцарт, Хайдн, Брамс. Обичах да танцувам, бях кокетка, лудетина, но дойдат ли гости, устата ми се затваряше. Добър ден дори не можех да кажа. Всеки път обаче, когато някой у дома засвиреше на пианото, мама ме караше да танцувам. Танцът много ми помогна да преодолея стеснителността си.“
Гастрол в София на руската балерина Тамара Карсавина от петербургския „Марийнски театър“, която след Октомврийската революция напуска Русия и заминава за Париж, отключва любовта на Фео към балета.
Освен това детето има мистични видения, които са и една от причините то да реши да се занимава с балет. Замечтаната Фео вижда танцуващи красиви жени, облечени в бяла дантела и увлечена в магията на танца им, тя изобщо не чува, какво говори учителката. Именно поради тази причина, тя често е отнесена и разсеяна в училище, затова и никога не се превръща в любима ученичка на преподавателите.
Фео е запленена от балета. Първите си стъпки в балетното изкуство тя прави в школата на педагога, събирал опит в най-добрите училища в Европа, Пешо Радоев.
През 1929 г. 18-годишната Фео, която вече е завършила средното си образование, и сестра й Ангелика заминават за Франция. Установяват се в Париж, където живеят на квартира срещу Сорбоната в Латинския квартал.
Момичетата не знаят дори дума на френски, защото дълго време са изучавали немски език при частен учител.
Освен, че Фео трябва да научи френски, в Париж тя попада в школите на големите руски балерини и педагожки Любов Егорова и Олга Преображенска, които й помагат да развие таланта си и да отключи своята грация. Уроците са много болезнени и изтощителни, защото 18-годишното момиче тепърва трябва да усвоява истинския балет. Но школовката, която получава с много упоритост и усилен труд, я възнаграждава.
Година по-късно следва и предложение да се включи в немската трупа „Спарк пале“, участваща в знаменитите парижки вариететни кабарета като „Лидо“ на булевард „Шанз-Елизе“, където Фео става и първата българска солистка. На сцената на „Фоли Бержер“ тя танцува в спектакли с Джозефин Бейкър – първата цветнокожа звезда в света.
„Фоли Бержер“ беше второто ми училище по балет. Балетмайстор ни беше рускинята Нина Комарова, класичка с тенденции към модерния балет.“
Балерината танцува и на сцената на известното нощно кабаре „Мулен Руж“.
Освен Франция, Фео покорява Швейцария, Италия и Бразилия със своя чар, вродена грация, фееричен талант и магнетизъм.
Опитът й с пианото пък й помага при много от постановките.
С първите си спечелени пари Фео връща заема, който е взела от баща си при отпътуването си за френската столица. Въпреки, че баща е против тази нейна насока, защото смята танцьорките за леки жени, дъщеря му доказва, че не е леко и пропаднало момиче, а артист.
Аплодирали са я множество известни личности, от които Чарли Чаплин, Фернандел, Ела Фицджералд, Едит Пиаф, Марсел Марсо, Ив Монтан, Франк Синатра, както и политическият елит на довоенна Западна Европа.
Сприятелила се с Фернандел, който пък й подарил своя снимка. Чарли Чаплин наминавал често в гримьорната, за да я поздрави.
„С Джозефин Бейкър гуляехме. У нея нямаше и намек за надменност, въпреки че беше голяма звезда.“
Фео скандализира обществото, като напук на предразсъдъците грациозно пуши цигари и се научава да кара кола.
През 1936 г. танцува на сцената на Софийската опера в постановката „Фауст“.
Примабалерината среща любовта през 1937 г. в Рио де Жанейро.
Разхождайки се из живописния град, Фео установява, че закъснява за представление. По ирония на съдбата автобусът е претъпкан, а таксита не минават.
„Може ли да ви откарам с колата си?“, чува зад гърба си паникьосаната и изнервена танцьорка, при което се обръща и вижда ослепително красив мъж.
По-късно тя разбира, че барът, ресторантът, залите, казиното и персоналът на „Копакабана“, където ще танцува, са под негово ръководство.
Срещата между двамата прераства първо в приятелство, а скоро и в любов.
Двамата влюбени се разхождат всяка вечер. Фео е щастлива и готова да се обвърже. Но щастието й не трае дълго…
През 1939 г. от България пристига тъжна вест – майка й Роза умира. Фео е принудена да се върне в родината, въпреки мъката, че ще се раздели с мъжа, когото обича.
След 10-годишен триумф, бляскав начин на живот и множество представления на големи сцени, Фео оставя голямата си любов във вариете „Копакабана“, за да се върне за погребението на майка си. Тя напуска Рио де Жанейро с обещанието, че ще се върне, но съдбата отново е решила друго…
В България я чака нейната детска любов – химик Асен Генадиев. Той отдавна не е свенливото момче, което Фео помни, тя също е променена. През цялото време Асен я е чакал… След няколко години двамата сключват брак, от който имат син – Павел.
След завръщането си в България в Софийската опера я посрещат изключително резервирано и хладно. Отказват да я приемат за солистка на хонорар.
За да има къде да танцува, баща й ремонтира етаж от къщата им и го превръща в балетен салон. Така Фео открива своя школа по класически балет, в която води курсове за отслабване и по френски език, отделно преподава и степ-танци.
През 1948 г. Фео получава покана да стане балетмайстор в Музикалния театър и започва да работи с голямо желание и ентусиазъм до 1970 г.
Нейно дело е и първият балет на Държавния музикален театър – „Дяволите на Алдар“, последван от „Фадета“.
Тя прави хореографии на 32 оперети и лирични опери.
Сред постановките й са класически произведения като „Нощ във Венеция“, „Хубавата Елена“, „Бокачо“, „Веселата вдовица“, „Ако бях цар“, „Прилепът“ и др.
Кариерата й на балетен педагог и хореограф продължава дълги години.
През 2001 г. излиза и автобиографичната й книга, озаглавена „Живот в света на балета“.
„На първо място за мен винаги бе балетът, на второ – семейството.“
Легендарната българска балерина умира на 102 г. на 30 декември 2011 г. в София.
Източник: hristinnavladimirova.wordpress.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
