Фани Попова – Мутафова е родена на 16.Х.1902 г. в Севлиево и е дъщеря на генерал Добри Шопов, завършил Военната академия в Торино, Италия, участник във войните, преподавател във Военното училище в София и автор на няколко книги с военна тематика. Двама от вуйчовците и също са военни – ген. Стефан Нерезов и ген. Христо Нерезов. Живяла е със семейството си в Италия и италианският е бил за нея втори матерен език. Завършила е гимназия в София. Учила е музика (пиано) в Мюнхенската консерватория от 1922 до 1925 г. при проф. Майлбек, като едновременно с това посещава и лекции по история на изкуствата. През 1922 г. се омъжва за известния наш интелектуалец Чавдар Мутафов.
Още с първите си стъпки в литературата тя се изявява като ярка творческа личност, като талантлив и оформен белетрист. Първите си разкази публикува сравнително рано – през 1927 г. Впоследствие излизат книгите и „Жената с небесната рокля“, „Жената на приятеля ми“, „Огледало, нимби и цветя“, „Една жена“ и др., които се посрещат с голям интерес и от читателите, и от критиката. С положителни рецензии и ласкави отзиви за тях пишат проф. Асен Златаров, Иван Радославов, Анна Каменова, проф. Атанас Илиев, Димитър Митов, Константин Константинов, Георги Цанев, Нели Доспевска, Георги Константинов.
Най-високо художествено майсторство тя постига в трилогията „Асеновци“ („Солунският чудотворец“‘, 1929 г., „Дъщерята на Калояна“,1936 г. и „Иван Асен II“,1937 г.), която става тетралогия, ако към тях се причисли и книгата, излизала под две имена: „Боянският майстор“ и „Последният Асеновец“.
В интервю пред Жорж Нурижан през 1939 г. Мутафова изповядва: „Жената като биологичен, социален и нравствен проблем е била винаги мой любим персонаж в много разкази и повести. Особено съм дирила да подчертая у нея мистичния подвиг на майчинството и стихията на себераздаването… Друг подтик към творчество намирам в богатото минало на нашия народ – толкова млад като държава, колкото прастар като историческа същина, обременен с тежки и скъпи наследства, смесил в кръвта си непобедимата храброст и нравствената чистота на Кубратовите и Аспарухови орди, нагонът към свобода и свободомислие на славяните, орфеевите дарби на траките в единна амалгама – българската нация. Ровила съм се в стари хроники и съм се натъквала на чудни мигове от нашата история, които биха могли да бъдат опознати от повече хора у нас и в чужбина чрез пластичността на художественото слово.“
Фани Попова-Мутафова се вдъхновява и от нашето Възраждане, от идеализма, себеотрицанието, революционната дейност на самоотвержени българи и непокорни бунтовни глави, сложени пред олтара на отечеството за неговото освобождение. С преклонение и обич тя пише за Паисий, Софроний Врачански, Левски, Ботев, Петлешков, Бачо Киро, Баба Тонка, Райна Княгиня, Сирма войвода и други в книгата си „Велики сенки“ от 1935 г.
В сътрудничество с поета Николай Лилиев Мутафова пише либретото на oперата „Цар Калоян“‘ с музиката от Панчо Владигеров, поставяна с голям успех в страната и чужбина. По романа „Дъщерята на Калояна“ композиторът Марин Големинов пише едноименна танцова драма, премиерата на която е през 1973 г. в Софийската народна опера. Тя е автор и на драмата в три действия „Христо Ботев“.
Фани Попова-Мутафова е автор и на множество произведения за деца: „Зарко и хвърчилата“, „Червената мантия“, „Когато бяха малки“ и др.
Изявява се и като преводачка предимно на творби от италиански автори: романи от Грация Деледа, Джовани Верга, Карло Голдони, Алесандро Мандзони, Джузепе ди Лампедуза и др. Нейни творби са преведени на немски, френски, италиански, унгарски, румънски, полски, чешки, английски, сърбохърватски, испански и др. Нейни статии са печатани във „Философски преглед“, „Завети“, „Пролом“, „Изкуство и критика“, „Обзор“, „Съдба“, „Българска мисъл“, „Зора“, „Стожер“, „Македония“ „Литературен глас“, „Лист Отец Паисий“, „Знаме“, „Демократически сговор“, „Вестник на жената“, „Слово“‘ и др. Знакови нейни статии – „Славянофили или монголофили“ „Произходът на царския ни род“, „Цар Борис III“, издадени в сп. „Българска орда“ на Димитър Съсълов, както и книгата и, посветена на княгиня Мария Луиза стават причина след 9.ІХ.1944 г. Фани Попова Мутафова да бъде обвинена във великобългарски шовинизъм, прогермански уклон и прочее нелепости от този сорт. Това и коства ефективна присъда от т. нар. народен съд в размер на 7 години, от които тя излежава 11 месеца.
Писателката умира на 1.VII.1977 г. в София.
Д-р Александър ТОНЕВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
