Учредителите на Търновската конституция

Историкът от ВТУ, проф. д-р на историческите науки Милко Палангурски три години работи над проучване на живота и делото на всичките 230 народни представители, участвали в създаването на Търновската конституция.
Той издаде първата по рода си енциклопедия, посветена на учредителите на съвременната българска държава. Книгата се казва и точно така – „Учредителите“.

Нито един от делегатите не е бил неграмотен. Това всъщност е било и едно от изискванията на Дондуков-Корсаков. Така че, подбирани са такива личности, които да са достатъчно подготвени и да разбират идеята на самоуправлението.

По-голяма част от тези хора имали вече административен опит зад гърба си. Някои от тях са управлявали общини, училища, църковни настоятелства, меджлиса, търговски кантори. Сред тогавашните депутати има сериозна група издатели на вестници, учебници, книги. Разбира се – и представители на бизнеса.

От почти всеки регион има по няколко имена, останали в икономическата ни история. Те са направили модернизацията на нацията в рамките на Османската империя – първите големи предприемачи, търговци на стока с чужбина, представители на фирми с по 3-4 кантори във Виена, в Париж, в Монпелие, в Северна Италия, Цариград, разказва проф. Палангурски.

Има и такива, които са тръгнали от нулата, но успели да съградят свои бизнес империи. Тогава за пръв и последен път се обединяват всички слоеве на българското възрожденско общество. После, за съжаление, те бързо се разделят, обобщава проф. Палангурски.

Хората, участвали в списването и приемането на Търновската конституция, са участвали активно в създаването на държавната машина, в добрия смисъл на това понятие. Много от тях в продължение на 15 години остават локални лидери – кметове, общински и окръжни съветници, депутати. Няма явление или събитие, в което някой от тях да не е замесен.

Любопитен факт е, че някои от първите ни депутати имат много странно образование за политическо лице, но те не продължават политическата кариера, а избират да се отдадат на това, което са учили. Един от тях е Георги Кирков, който се заема със създаването на държавната печатница и печатането на първите пари в България.
Друг български деятел е Илия Игнатов, който стои в основата на почти всички идеи на държавата за управление на горското богатство. Най-младите народни избраници са били на по 25 г., защото това е била долната възрастова граница за участие в политиката.

Най-възрастният делегат на Великото народно събрание е бил Янаки Комнино. За него информацията е много малко и основно е от смъртния му некролог, а на него пише, че е починал през 1903 г. на 115 години.

Документираният доайен е Иларион Ловешки, станал по-късно Кюстендилски митрополит. Той е от Къпиново, роден е 1801 г. и неговата биография е запазена. Иларион е първият български екзарх, избран за 7 дни, защото след това сам се е отказал от поста.

Сред любимите депутати на изследователя е Димитър Пъшков, който е съратник на Левски. Въпреки всички обвинения, той единствен не казва нито дума пред турския съд, а после е осъден и изпратен на заточение в Диарбекир.

Там започва бизнес с угояване на телета, а неговата фирма „Червен рак“ изхранва цялата българска диаспора. Пъшков успява да избяга от Диарбекир в Букурещ, а от там през 1877 г. се връща в българските земи заедно с руските войски.
След Освобождението започва кариера на общественик и дипломат. Става един от големите предприемачи в България, строи дори железопътните линии. Загива при катастрофа през 1921 г., шофирайки личния си автомобил, разказва проф. Милко Палангурски.

Най-мразената личност в първия парламент е бил Хаджи Иванчо Пенчович, въпреки че е бил най-образованият и опитен български политик в следосвобожденска България. Още в онези години е владеел няколко чужди езика писмено и говоримо. Заемал е висши постове и в османската държава, и в новоосвободена България.

Мразили са го, защото е участвал в комисията по разследването на Левски, но много хора не искат да проумеят, че той не е подписал смъртната му присъда. Това на практика са направили турското правителство и султанът. Но в биографията му има няколко факта, които заслужават изключително уважение, посочва изследователят.
Той е представител на българската полуаристокрация – имал е „хаджи“ три пъти в името си, което показва, че семейството му е можело да си позволи на три пъти пътуването до Божи гроб в Йерусалим.

Завършил е право в Сорбоната, а това му позволява да бъде член в държавния съвет на Османската империя и на българския парламент. На практика той получава фермана за независимост на българската църква, която е най-голямото ни постижение в рамките на Османската империя. Въпреки омразата на българите, първото нещо, което правят руснаците, е да го назначат на служба, и то не каква да е, а като адютант на самия генерал-губернатор Дондуков – Корсаков, обяснява проф. Палангурски.

Бащите на Търновската конституция са издигали над всичко българския интерес и това е основната отлика от съвременните им приемници. Пример за това е Захари Хаджигюров от Самоков. Този богат българин е живял 12 години в Цариград, защото се е зарекъл, че ще се върне в Самоков само с българин митрополит. Похарчил е един милион гроша, три пъти е гонил гръцкия митрополит от родния си град, но в крайна сметка е постигнал целта си.

12 депутати не подписват конституцията. Това са консерватори, които не могат да преглътнат загубата по време на дебатите. Води ги Симеон Варненски, единственият митрополит, който не слага параф под историческия документ. Сред другите са д-р Георги Вълкович, един от бъдещите големи български дипломати, д-р Парушев от Шумен, Илия Цанов – защитникът на Ботев и брат на Найчо Цанов, един от големите министри на външните работи впоследствие. 4-5 пъти пада кворумът точно при големите дебати. В един момент консерваторите напускат Учредителното събрание, обидени от поведението на мнозинството, и почти провалят приемането на конституцията.

Автор: Здравка Христова

Източник: desant.net