Христо Бояров е роден в гр. Шумен, през 1863 г. Завършва с отличен успех класното училище при бележития възрожденски просветен деец, писател и публицист Добри Войников. От своя учител получава не само знания, но и уроци по родолюбие и затова години по-късно Хр. Бояров ще посвети своя дисертационен труд : „На моя учител по родна литература…скромен знак на вечна признателност.”
След завършване на училището Хр. Бояров постъпил като слуга и помощник при д-р Вичо Панов, виден шуменски лекар и обществен деец. Опознал качествата на своя млад и любознателен помощник, д-р В. Панов в няколко писма до великия родолюбец Георги Раковски, намиращ се по това време в румънската столица Букурещ, го моли да съдейства за приемането на Хр. Бояров в тамошното медицинско училище.
През 1869 г. Христо Бояров завършил успешно и получил диплом за лисансие по фармация. Заради изявените си способности той скоро бил привлечен на работа като „препаратор” (асистент) по химия в същото училище. В Букурещ излиза от печат (на румънски език) и неговата дисертационна работа, защитена на 6 юни с. г., озаглавена: „Амоният и амониевите съединения от химична, фармацевтична и индустриална гладна точка”. Това е първото обнародвано научно съчинение на българин, посветено на конкретни въпроси на химията. Вестникът на Л. Каравелов „Свобода” пише: „Желателно е да издаде тоя учен българин своя труд и на български език – доста сме обогащале чуждите литератури.”
Спомените на съвременниците и другарите на Хр. Бояров го разкриват като надарен млад учен, който е посветил изцяло силите си на изследователска работа. В „Помяник”, издаден по случаи безвременната му смърт – той починал през 1871 г. едва 26-годишен, се казва: „Покойният толкоз голям успех показваше в развитието си на тази наука, щото учудваше професорите си, приятелите си, съучениците си и сънародниците си… Наближаваше един ден този български младеж да даде плод от своята наука народу своему – той щеше да бъде първий български химист и народът ни щеше да се гордее с неговото отличие…”
В Букурещ Хр. Бояров заедно с други българчета от медицинското училище посещава „курсат на всеобщата история при г-на Г. С. Раковски.” А както разказва един от съучениците му, в тези уроци великият родолюбец „под вид на българска история им говореше за българските старини, за българските въстания, за хайдутите и пр., с една реч учеше ги и внушаваше им патриотизъм. Винаги при тия разговори присъстваше и по някой от младежите българи от Букурещ, а най-паче воеводата хаджи Димитър…”
Христо Бояров бил един от най-дейните членове на българското читалище „Братска любов” в румънската столица, известно време и негов секретар. Там той изнесъл цикъл от беседи по въпроси на химията и нейното приложение в бита на хората и в стопанството, като например: за въглерода и неговите смесвания, употребени в индустрията; за среброто и златото, изпитани химически и индустриално; за варта и алуминия и за техните индустриални произведения, като стъклото, порцелана, цимента, стипцата и пр. Хр. Бояров подкрепя горещо и идеята за създаването на Българското книжовно дружество (днес БАН) и на 23 септември 1869 г. заедно с Васил Левски, Киряк Цанков, Иван Касабов и други емигранти, подписва пълномощно писмо, с което упълномощават за свои представители в учредителното събрание на дружеството Дим. Ценович и Любен Каравелов.
Но Хр. Бояров събира и съставя сбирка от народни песни и баяния, както и описание на двореца в Преслав и ги изпраща през 1865 г. на Г. Раковски, които са запазени и досега в неговия архивен фонд.
Автор: Проф. Николай ЖЕЧЕВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
