Тютюноработническата стачка е най-масовата стачка в България в годините на Втората световна война, обхванала всички основни тютюнопроизводителни центрове.
Стачката започва заради отхвърлянето на предложенията за по-справедливи трудови договори. Подготвена е от Централния комитет на БРП и от Централната синдикална комисия. Център на стачното движение е Пловдив, в който са съсредоточени 45% от тютюневото производство. На 17 юни тютюноработниците в Пловдив излизат на протест.
В заседанието на окръжния комитет – Пловдив, състояло се на 18 юни 1940 г. в къщата на К. Ламбрев, по доклад на П. Загорлиев се взима решение стачката да се вдигне в сряда, 19 юни 1940 г., в 11 часа преди обед. Заседанието избира стачен комитет, първи и втори състав; вторият състав е резервен: ако полицията арестува първия състав, вторият веднага трябва да почне да действа на негово място.
На 19 юни започва стачка в Пловдив и Асеновград, на 21 – в София, на 24 – в Дупница, Кърджали и други градове. Стачката се разпростира и към каучуковото и захарното производство. На 24 юни е приет Законът за гражданската мобилизация и на 25 юни стачката е прекратена в Пловдив и Асеновград, а на 26 юни – в останалите градове.
След стачката надниците на индустриалните работници са увеличени с 15%.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.