Рибният буквар е издаден през 1824 г. в гр. Брашов /Румъния/. Негов автор е българският възрожденец д-р Петър Берон.
Букварът изпълнява функцията на елементарен учебник за начално ограмотяване. Той успява да се превърне в продължение на няколко десетилетия, в любимо четиво за българите като им дава и елементарни природо-научни познания.
Рибният буквар съдържа осем дяла: азбука с кратка граматика, молитви, добри съвети, умни съвети, басни, различни истории, физически сказания и аритметика. Азбуката е изписана по черковнославянския способ, като са дадени три големини букви. Целта е децата да се запознаят със съществуващите по това време различни начини на изписване на буквите. След това Петър Берон дава азбуката в объркан ред, а най-накрая извежда само гласните и съгласните. Това служи децата да се подготвят за четенето на срички. Следват съществителните и прилагателните имена, които са обособени по род, число и според тяхното членуване. Местоименията, глаголите и техните спрежения, словосъчетания.
Във вторият дял от Буквара с апоместени молитвите и са групирани по предназначение – най-общи за възхвала на Господа, утринни, вечерни, преди хранене и преди учене.
Добрите съвети /трети дял/са насочени към нравственото формиране на децата с цел изграждане на етично поведение.
Умните съвети са включени в четвърти дял и Петър Берон използва за написването им предимно гръцки образци. В съдържателно отношение дават знания от най-различни области на морала.
Басните са подбрани по Езоп и в тяхното заглавие е формулирана основната поука.
Различни истории са включени в шестия дял, който по обем е един от най-големите. Дадените кратки разказчета за живота на велики хора, имат нравствено-етична насоченост и имат за цел да обогатят историческото познание.
Физическите сказания предизвикват най-голям интерес у читателите. Дадени са описания за минирали, растения, животни, при това несрещани в пределите на нашите земи. За бързото и лесно усвояване на знанията спомагат и дадените в края на Буквара дванадесет илюстрации.
Голямо място в седми дял е отделено на човека. Части и органи на човешкото тяло, здравни съвети.
Аритметиката е последният дял от „Рибния буквар“. В този дял са включени числата обособени по единици, десетици, стотици и хиляди, както и техните съчетания – събиране, изваждане, умножение, деление.
До Освобождението „Рибния буквар“ се издава шест пъти и често се определя като малка детска енциклопедия.
Източник: istoriq.dokumentite.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.