“…Китанчев бе образцов учител, примерен другар и человек, могуществен агитатор и оратор, прекрасен проповедник на своите идеи и вярвания, и добър защитник на общобългарските интереси.“
Проф. Юрдан Иванов
Трайчо Китанчев е роден на 1.ІХ.1858 г. в село Подмочани, Ресенско.
През 1879 г. завършил Киевската семинария. Сетне се записал в Юридическия факултет на Московския университет, но заболял и през 1880 г. се завърнал в България, в Ловеч. Отново чрез ходатайството на архимандрит Натанаил пред митрополит Климент Браницки (Васил Друмев), по онова време ректор на Петропавлвската духовна семинария, Китанчев получил учителско място там през 1881 г. Преподавал история на българската литература, логика, всеобща литература, всеобща история. “Три дни не се изминаха, oткак Китанчев бе зел да преподава редовно във всичките класове, и той вече стана любимец на учениците. Когато разказваше история в някой клас, ученици от другите класове нависваха по прозорците да слушат!”, спомня си един от възпитаниците му. Преподавал в семинарията до 1882 г., след което бил назначен от Екзархията за учител в Солунската българска мъжка гимназия. Преподавал география, всеобща история и словесност, а като председател на учителския съвет контролирал преподаването и се грижел за наредбата на гимназията и пансиона към нея. Водел упорита борба против инвазията на протестантската пропаганда по това време в града. Негова е и идеята за организацията на градинарския еснаф на цариградските българи.
През 1883 г. с препоръките на Петко Каравелов бил назначен като учител по словесност и история в Пловдивската гимназия. Учителствал и в Габрово, след което се установил в София и преподавал в Първа мъжка гимназия. Отново заболял тежко и за няколко месеца през 1884 г. бил на лечение във Виена. Сетне до 1890 г. бил училищен инспектор в Търновски окръг.
По време на Сръбско-българската война от 1885 г. Трайчо Китанчев е доброволец в Пещерската дружина. В първите дни след преврата на 9.VIII.1886 г. редактира телеграмите на Стефан Стамболов и застава на позиции против превратаджиите и намесата на Русия на българските вътрешни работи.
След установяването на Стамболовия режим обаче Китанчев застава срещу довчерашния си приятел и се впуска в политиката, като е избран за народен представител в V Обикновено народно събрание от листата на Търновски окръг. Проф. Юрдан Иванов пише: “С встъпването му в Камарата, той се почувствал тъкмо на мястото си. Широката начетеност, добрата памет за да запомни прочитаното, а най-вече ораторския му талант и правилното разбиране на интересите народни всичко това бяха преимущества, които още от пръв път го поставили на първо място в парламентските прения.“
През 1890 г. е уволнен от инспекторската длъжност. Решил да се яви на изпит за адвокат, но пак под натиск „отгоре“ бил скъсан и интерниран в Търново. При втория си опит издържал изпита, но не можал да започне частна практика, защото бил осъден на 3 години затвор в Хасковската тъмница по обвинение в съучастие в убийството на министъра от Стамболовия кабинет Христо Белчев. Освободен през 1894 г., е избран за депутат в VIII Обикновено народно събрание.
Към края на 1894 г. в салона на бирария “Червен рак“ в София 50-60 души решават, че е време да се подеме македонският въпрос, да се работи за Македония и да се организират в полза на това дело всички македонски дружества в Княжеството. Китанчев държал реч, в която е изказал, че трябва да се образува едно македонско дружество в столицата, като се слеят в него всички съществуващи до тогава дружества. На следващата седмица дружеството „Братски съюз“ било вече факт, изработил се уставът му и се избрало настоятелство. За председател бил избран Трайчо Китанчев.
През март 1895 г. първият македонски конгрес бил свикан в София, на който Трайчо Китанчев бил избран за председател на бъдещия Македонски комитет.
В разгара на дейността по сформиране, въоръжаване и изпращане на чети в Македония Трайчо Китанчев умира от сърдечен удар на 1.VIII.1895 г.
Д-р Александър ТОНЕВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.