Сряда, 27 юни 1877 г. 3 часа след обяд. Това е ден първи на първия български освободен град, Свищов. Ден Първи на изгряващата свобода.
При рекичката Текир дере войските от 14-та дивизия на генерал Драгомиров форсират пълноводния Дунав, разгромяват ордите на Ахмед Хамди паша и донасят на победоносните си щикове и пики жадуваната свобода.
Ротите от двата полка на Втора стрелкова бригада, начело с генерал-майор Петрушевски дефилират през чаршията на главната свищовска лица
Всички улични порти и къщни врати са отворени и от домовете се изнасят котли с вино, бели погачи, сирене, цветя и…всичко за братята-освободители.
В Свищов веднага се организира българско управление с първи български управител – Губернатор Найден Геров.
За успеха на руския десант през Дунава, за успеха на Дунавската епопея голяма заслуга имат и българските разузнавачи, изпращали сведения до русите оттатък реката чрез гълъбовата поща – Христо Ц. Бръчков, братята Събеви и др., както и това, че Христо Бръчков – Габровчето и други българи стават водачи на първите понтони и преводачи като Първан Попниколов, Антон Патревич Кожухаров, Михаил Тепавски, Стефан Филипов, Стефан Мускуров и др. Съвременници и очевидци разказват с вълнение за този забележителен първи ден. Иван Вазов пише:
„В Свищов за първи път, връщайки се от изгнание, стъпих на земята на свободна България и целунах тази земя; тук пръв път вдъхнах новия въздух на свободата; тук бях честит заедно с всички тогавашни свищовски жители да поздравя дохождането на великия вар Освободител и да споделя лудия ентусиазъм на целия град и да плача с него заедно от радост…“
Свищовлийката Н. Шишманова, майка на проф. Иван Д. Шишманов, в писмо да сина си във Виена споделя преживяното:
„Любезни ми Иване, то е невъзможно човек да си въобрази нашето щастие….Русите пристигнаха в града. Каква залис беше, то не е за описване и каква радост за хората! Всички, по-първите отидоха чак у долната махала, че ги посрещнаха, а жените и децата бяха обрали всичките цветя, направиха ги на букети и ги хвърляха, като минаваше войската и викаха „Ура“, „ура“… като идеха войските силни, пееха от уста и ечеше въздуха. Този ден е за история…“
След приключването на войната в България се създава поборническо-опълченски комитет, оглавяван от Стоян Заимов. В края на XIX и началото на XX век комитетът развива активна дейност за създаване музейни кътове, паметници и паркове, в знак на признателност към героите, дали живота си за Свободата ни.
Край Свищов се създава Парк на освободителите. През 1879 г. тук са издигнати 7-метрови обелиски, изработени в Одеса – в работилницата „Septine veraetta”. На тях са изписани имената на руските воини загинали при форсирането на Дунав и овладяване на свищовските височини. Изписани са следните имена: щабс-капитан Антон Петрович Кожухаров, щабс-капитан Брянов, щабс-капитан Яшчински, подпоручик Григорашвили, прапоршчик Здан, прапоршчик Лукиянов, подпоручик Каненберг, прапоршчик Феодоров и много други.
За периода от 1879 до 1881 г. пирамидообразен, висок към 10 м, с надпис на руски „ Участвовали в бою: Почетньй его величества конвой, флотская стрелковая рота учебнаго пехотнаго батальона. Пехотнье полки: Брянский, Волинский, Минский, Подольский, Житомирский, 4-я стрелковая бригада Донской казачий N23 полкь, Уральская казачья сотня и 2 сотни Кубанского казачьяго войска, 1-я 3 батареи 9-ти арт. Бригадь, 14-я арт. Бригада, 7-и саперньй батальонъ, 3-й, 4,5,6 понтоннье батальонь.“
Автор: Маргарита АТАНАСОВА-АРАЧИЙСКА
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
