Съпричастници в тайната по делото за Освобождението

След Освобождението Захари Стоянов, след него и Стоян Заимов, се обръщат с писма, отворени писма и апели към останалите живи участници в революционните събития през 70-те години да им изпращат своите спомени и разкази за събитията, в които са участвали, за да напишат българската история.

За подготовката на въстанието в Старозагорско през есента на 1875 г. в свое писмо до Ст. Заимов разказва учителят Байданов, един от съзаклятниците:

„Първий, който внесе идеята за организование комитет в Курбитито село в Старо-Загорската кааза, бе диакон Викентий от манастира Св. Неделя. С свойствениат нему шеговит и убедителен язик, той беше привързал по интелигентните и по влиятелните в селото тъй близо до себе си, чтото освен че успяваше да прибере от селото една доста тлъста помощ от агнета и жито за манастиря, но и успя да запали в сърцата на мнозина от свойте по верни любимци огъня за умраза и отмъщение против турците.

На тези съпричастници в тайната по делото за освобождението, между които бях и аз, диакона не закъсня да съобщи в едно весело събрание, но само разбира ся в общи черти, работата в всичката и нагота, като ни остави няколко устава и ни замоли да предадем всякой на най-верните си това нещо.

За малко време числото на съмишлениците се поовеличи. Заредиха се по после в присъствието на Диакона ред събрания едно от друго по многочислени, момчетата си накупиха револвери и готови за всичко чакаха заповедите на диакона. В едно от по първите събрания Диакона с селския свещеник поп Делча П. Атанасов закълна присъствующите съгласно закона за комитетските клетви и всички които целуваха кръста, саблята и револвера се нарекоха комитетски хора.

През това време премина през селото Даскала от Миричлерито Киро Катрафилов, който беше изпратен от Пловд[ивския] митрополит против мисионерската в Миричлерито пропаганда. Не ще да ви описвам този човек, защото Вий го знаете, ще Ви кажа само, че този мъж въодушеви до такава степен нашите, чтото всички бяха готови да го последват на където ги поведеше.

Един неделен ден по сред пладне всред селото до голямата чешма срещу новия дюкян, всред който множество турци надошли от околните турски села, Даскала Киру направи една небивала до сега работа за Курбетито и Курбетци. Един големец, читак по положение, с гиганско телосложение и въоружен до петите, прочут по силата и зверствата до толкоз, чтото трепереше малко и голямо от него в разговорът си с Господина Кира го докачи и се скараха дотам, чтото читака извади пищова си за да гръмне върху Кира. По страшаливите от селяните се разбягаха но даскала Киро с спокойствието на човек, който като че ли беше готов да умре на нея минута простря мъжката си ръка изви ръката на турчина, отне пищова му, плювна зад кремъка му и го захвърли в близкия трънен плет. Големецът/големият турчин много докачен от нанесената нему обида измъкна ножа си, но комитетските хора, които се намериха там окоръжени, от първий случай се впуснаха, заловиха всякой един по един гаджал, връх големеца се впуснаха още един двама, отърваха Кира и с това се подкачи вече явна вражда владетелите от околните села и покорната рая от Курбетито.

Турците почнаха да правят всеки ден золуми на Курбетци. И наистина Курбетците теглиха, но това от друга страна помогна да се разшири числото на комитетските членове и за малко време събранията, които ставаха в училището почнаха да се красят с присъствието на по-видните селяни, та дори и от тези, към които не се имаше такова доверие. Селския по това време кабакчия Дядо Теню, стария свещеник Атанас Колев, синовете му Поп Делчо и Гюро, а с тях наедно Петко и Мавруди Пейчеви, Бай Делчо (този беше най-разпаления момък), Дядо Митю Трандафилов, син му Петко бяха хората, които видяха работите на комитета, но понеже нямаше една определена програма за по-определено и по-разбрано действуване в едно от събранията се реши да се извика едно лице от Старо-Загорския комитет, което да ни даде нужните опътвания. По това време комитета ни се посети от Духовития момък Цанко Кундорджията, живущ в Стара Загора. Не зная дали идването му не беше свързано с убийството на няколко помака (кемереджии/катранджии)?, но золумджии, което нещо остана тайна за мене, ако обичате пишете за това до някого, напр. до Гюро в Курбетито. В едно от станалите заседания в присъствието на Цанко и по почит на Св. Минче, който обикаляше заарската кааза като училищен инспектор, идеята за повикването на един главен апостол достигна до там, чтото се определиха двама от комитетските хора именно Дядо Митю Трендафилов и Петко Пейчев да отидат да доведат Г-на Атанаса Узунова, който по това време се намираше в Заара.

След три дни Узунов пристигна в селото ни и се останови в къщата на Петко Пейчева. Под негово председателство станаха много заседания, изядоха се много агнета и се испи много вино. При всичко, че по това време в селото се намираха шишаните, които диреха комити, и твърде е възможно да се помислеше, че диряха Узунова, защото както се научихме по после, че той бил издаден от някои старозагорски маскари, но Г-н Узунов в каяфет на гражданин, а като търговец за жито се разхождаше свободно из селото придружен от няколко комитетски хора. В едно от заседанията, което трая цяла нощ, Г-н Узунов с прост, вразумителен, но внушителен язик разказа на комитетските хора задачата и извести за съществуванието на комитети из отечеството ни, записа числото на револверите които трябваше да се набавят за наш комитет и през една нощ замина за Узун-Хасан за откриване и там на комитет. След завръщането си оттам преспа още една нощ и една сутрин много рано придружен от Ивана П. Димитров, училищен слуга, и преоблечен в селските дрехи на Бай Петка Пейчева замина за г. Хаскова.

Господин Заимов,

Това ми дойде на умът, това Ви и написах, повече не можах да си припомня. Не пропущайте и това, че в тайните на Курбетския комитет бяха посветени след закон клетва и жени между които бе и майка ми Баба хаджийка.

[Г. Байданов]”

С. ЖЕЧЕВА, Централен държавен архив

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!