Създаването на Добродетелната дружина

На 9.ІІІ.1854 г. заможните български търговци Хр. Георгиев, д-р В. Берон, Хр. Мустаков и И. Бакалоглу – имигранти във Влашко, учредяват в Букурещ т.нар. Средоточно българско попечителство под името Българска букурещка епитропия на основата на съществуващия преди това таен комитет. Дружеството е в тясна връзка с Одеското българско настоятелство в управлението, на което са търговците Н. Х. Палаузов, Н. Д. Тошкович и други известни нотабили. Сътрудничеството се състои най-вече във вербуване на български доброволци за руската армия. За тези събития именитият войвода дядо Цеко Петков пише: „Неколко хиледи самоволници воювахме под Севастопол под командата на генерал Салоса.“

През 1862 г. Христо Георгиев, д-р Г. Атанасович, М. Колони, д-р Д. Протич, С. Иванов, Г. Николопуло и д-р Гигулеско преименуват Епитропия в Благотворително дружество-Добродетелна дружина, което ще работи „за достигане на любородната цел“. По подобен начин и славянските комитети в Петербург и Москва прикриват същинските си цели под скромните названия благотворителни общества или настоятелства. Дружеството се ангажира с определени политически цели, покровителствано и следвайки напътствията на Русия. Последствията от това са раздори с българската революционна имиграция в Румъния.

През 1866 г. в съответствие с плановете на руската дипломация по Източния въпрос Добродетелната дружина се сближава с правителството на Сърбия. През януари 1867 г. в Белград е съставена формална „Програма за политическите отношения на сърбо-българите (българо-сърбите), или за тяхната сърдечна дружба“. Точка първа от документа гласи: „Съединението братско трябва да стане между сърбите и българите под името „Югославянско царство“. По инициатива на руския и сръбския дипломатически агенти Офенберг и Магазинович в Букурещ са поканени Н. М. Тошков и В. Н. Рашеев от Одеското настоятелство и полковник Кесяков, член на славянското общество в Петербург. На 5.ІV.1867 г. в хотел „Fiesci“ в присъствието на 50-60 първи българи е подписан окончателният протокол за сръбско-българското съглашение. Г. С. Раковски не е поканен, тъй като е във враждебни отношения с братята Евлоги и Христо Георгиеви. В духа на програмата за революционизиране Добродетелната дружина финансира и организира четите на Панайот Хитов и Филип Тотю, а също така формира и Втората българска легия в Белград.

Добродетелната дружина опитва и сближаване с Османската империя. През 1861 г. се обявява за създаване на българо-турска дуалистична държава по подобие но Австро-Унгария или автономия, при която турският султан да бъде провъзгласен за български цар. Всички тези събития стават с напътствието и одобрението на Русия.

loading...

Добродетелната дружина просъществува почти 20 години след Освобождението – до 1897 г., когато умира Евлоги Георгиев.

Автор: Любомир РАНГЕЛОВ, София

Източник: tretavazrast.com



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!