През 998 година българският цар Самуил предприема голям поход срещу сърбите, за да предотврати евентуалния им съюз с Византия.
Той навлиза в трите най-южни сръбски области Дукля, Требине и Захълмие, владени от княз Йоан Владимир, който заедно с целия си народ се оттегля в планината. Самуил оставя част от войските си в подножието на планината, а с един боен отряд нахлува във вътрешността на страната и обсажда крепостта Улцин. Оценявайки безнадеждността на положението, Йоан Владимир се предава доброволно, за да спаси народа си от сеч.
Сръбският княз е затворен в подземието на Самуиловия дворец в Преспа. Един ден, обаче, по време на Страстната седмица, в подземието на тъмницата слязла голямата дъщеря на българския цар – Теодора Косара. Тя била известна с милосърдието си и често навестявала пленниците и затворниците, за да се погрижи за тях и да измие нозете им, подражавайки на Христовото смирение.
Този обичай бил дошъл от Византия, където всяка година, навръх Великден, императорът измивал краката на седем от най-бедните просяци.
Когато в тъмницата княгинята неочаквано срещнала младия мъж с благородна осанка, сърцето й трепнало. След като поговорила с него, Косара се влюбила с младия княз. Княгинята изпитала жал за похабената младост на мъжа и направо от затвора тя отишла при баща си и коленичила пред него с молба да я венчае за Йоан Владимир. Тя дори заплашила баща си, че по-скоро ще умре, отколкото да приеме друг жених.
Според средновековните летописци, Самуил склонил, защото Косара била неговата любимка и той нищо не можел да й откаже. Всъщност, царят преценил, че с това ще има възможност да се укрепи в новозавзетите земи. Той заповядал да изведат пленника от тъмницата, и след като го нахранили и облекли в княжески дрехи, той дал благословията си на двамата млади.
А после Самуил върнал Йоан Владимир като управител на Зета, Требине и Захълмие – днешната Черна гора.
На 6 октомври 1014 година Самуил получава сърдечен удар при вида на ослепените си войници и на българския престол се възкачва синът му Гаврил Радомир. През следващото лято той е подло убит по време на лов от братовчед си Иван Владислав.
Като се качва на престола, Иван Владислав започва да разчиства всички около себе си – убива жената на Гаврил Радомир и ослепява най-големия му син. Той обаче се страхува от законните права на Самуиловия зет Йоан Владимир и решава да отстрани и него. Поканил го на среща уж да обсъдят някои въпроси от взаимен интерес.
Теодора Косара, обаче, добре познавала братовчед си и неговия коварен нрав и решила първо да отиде сама, за да проучи положението.
Иван Владислав посрещнал братовчедка си с почести и я задържал уж от гостоприемство. Той отново поканил мъжа й, като му изпратил златен кръст в знак на добрите си намерения.
Сръбският княз отвърнал на пратениците, че не златен, а скромен дървен кръст, на който е пострадал Христос, би го накарал да повярва в добрите намерения на българския цар.
Иван Владислав веднага изпратил делегация, начело с българския патриарх Давид, който носел дървен кръст и царско писмо с клетви за пълна безопасност на госта.
Йоан Владимир целува кръста, слага го на гърдите си и потегля. В Преспа той влиза на 22 май 1016 година и първо отива в църквата да се помоли. Но Иван Владислав бил нетърпелив и веднага наредил да обкръжат храма и на излизане сръбският княз бил посечен.
Според преданията, тогава станало чудо – мъртвецът се надигнал, взел в ръце отсечената си глава, влязъл в храма, легнал пред олтара и там издъхнал. Естествено, че това е измислица. Но все пак нещо трябва да се е случило, което е накарало Иван Владислав да позволи на братовчедка си да отнесе и погребе с почести тялото на съпруга си. Двореца Косара превръща в манастир, а самата тя става монахиня. А когато умира, Косара е погребана до краката на любимия й.
През 1072 година техният внук Константин Бодин е провъзгласен за български цар при второто голямо въстание срещу византийците.
Много по-различна е съдбата на Самуиловата дъщеря Мирослава. На нея мира не й давала славата на сестра й и затова тя също решила да се омъжи за затворник. Князе, обаче, там нямало вече, а най-знатният бил хубавият арменец Ашот, син на солунския управител Григорий Таронит.
Из целия дворец се шушукало за увлечението на Мирослава, а тя самата заплашила баща си със самоубийство, ако не я омъжи за арменеца. Свикнал на капризите на дъщерите си, Самуил не могъл да откаже и на по-малката. На новия царски зет е поверено управлението на важната адриатическа крепост Драч.
До 1004 година Мирослава и съпругът й са лоялни към цар Самуил. Но когато византийците завладяват Североизточна България и побеждават царя в битката при Скопие, арменецът влиза в тайни връзки с местните ромеи, които му обещават злато и почести, ако предаде града.
Според летописците, Ашот лесно успява да склони жена си да предаде баща, род и родина, заради сладък живот. Двамата тайно се качват на един от ромейските кораби, който патрулира по крайбрежието и се озовават в Цариград, където предават на Василий II плана на крепостта. Скоро над кулите на Драч се развява императорския флаг.
Василевсът, който скоро ще бъде наречен Българоубиец, се отблагодарява щедро. Ашот е удостоен с титлата ‘магистър’, а дъщерята на българския цар става придворна дама. Историята, обаче, ги наказва с презрението си…
Източник: teenproblem.net
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
