Много места в Тракия са свързани с името на Кара Кольо Омарчалията. Пътят между Сакар и Бакаджиците се нарича „Кара Кольов път“. На Маслен нос край Приморско има „Кара Кольово кладенче“, при село Долно Паничерево – „Кара Кольов извор“, и т.н.
Името на Кара Кольо е тясно свързано и с възстановения от него, Индже и Христо войвода Устремски манастир „Св. Троица“ в Сакар планина. Близката до манастира пещера била най-потайното им място, а под олтара на църквата те изградили здраво и добре маскирано скривалище. В този хайдушки манастир войводите вземали решения и били поставили в страх цяла Тракия и Странджа планина. Най-обичан от войводите сред околното население бил Кара Кольо. На празника на манастира ставали многолюдни събори, на които идвали хиляди хора и пеели песни, прославящи техния Кольо войвода. Кара Кольо имал много приятели и ятаци, на които помагал в трудни минути.
От страх ятаци на Кара Кольо ставали дори и богати турци. Султанското правителство било безсилно да се справи с него. Богаташите не смеели да предадат Кара Кольо.
За Кара Кольо се разказват предания и в село Черепово, Хасковска област. Има пещера с името „Каракольовата дупка“ – в нея се е крил известният хайдутин. Пещерата се намира в местността „Големите камъни“, северно от селото.
Кара Кольо участва заедно с Индже във въстанието срещу турците целящо да освободи балканските народи избухнало във Влашко и загива в сражение с турците заедно с него на 17 юни 1821 в битката при Скулени заедно с Индже край река Прут.
Ето и една от песните за Кара Кольо, която народът ни е запазил:
Кольо, Кара Кольо ле
Индже на Кольо думаше:
– Кольо, Кара Кольо ле,
избирай, Кольо, прибирай,
се отбор млади момчета,
да нямат майки да плачат,
да нямат бащи да жалят,
да нямат булки да тъжат,
нито пък дребни дечица.
А че ги, Кольо, заведи,
в Ямбол града голяма,
а че им, Кольо, откупи,
хубави дрехи юнашки,
а че им, Кольо, приготви,
пушки, пищови и саби
и ситни дребни куршуми.
А че ги, Кольо, заведи,
в далечна гора, незнайна,
хубаво ги, Кольо, обучи,
върли хайдути да станат,
с турци бой да се бият,
с турци, наши душмани!
Източник: wikipedia.org, liternet.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
