За Станко войвода е известно, че бил българин от с. Власотинци, в което през време на Нишкото въстание, той събрал около 5 000 въстаници и станал техен предводител.
Един австрийски документ от 1841 г. съобщава за него, че в това село “въстаническия му лагер бил нападнат от разлютените мюсюлмански пълчища, голяма част, от които съставлявали арнаути и след двучасово сражение, при което турците оставили около 25 души убити и 30 ранени, въстаниците били принудени да отстъпят и се разбягат.
След това Станко войвода организирал нова въстаническа чета, начело с 12 члена “хитерия” със свой щаб, ординарци и секретар на турски език. Най-доверени негови помощници били Коста Марков от неговото село, който служил за посредник с намиращите се в Сърбия българи, Хаджи Коста Хаджи Стоянов от Пейнирджик /Лъсковска кааза/, Джено Пешев от неговото село, Станко Николов, Мито Марков, Теохар Трендафилов – негов съветник, Иван Живков, негов доверен куриер и Хаджи Георги Янков. С тях той дълго време обикалял из Видинския санджак и подготвил населението към въстание, но след като били заловени горепоменатите войводи, той се оттеглил наново в Нишкия санджак за подготвяне на ново въстание, ала тук поради предателство на един свой другар – Пешо Прокуплията, той бил хванат от турците и отведен в Ниш, където бил съден от Нишкия медълис под председателството на Омер паша.
В присъдата се говори, че “Станко Атанасов, бояджия, е от с. Власотинци, Лясковска кааза. От неговото лично поведение, от показанията на убиеца на хайдут Сава и на секретаря му Ширин, както и от намерените в неговата къща преправени печати, заявления и др. книжа, се установява, че той /Станко/ е бил автор на въстанието в Ниш и че в сегашното е главен водител”.
Вижда се, че Станко войвода е бил осъден на дългогодишен затвор, но нишките аги – мюфтията Зейнел Абедин, кадията Абдеррахман Есад, мютесарифина Ес Саид Хюсеин Ремзи, малмюдюрина Мустафа Рефик и коджабашиите Константин Янаки и Тодор, и гръцкия митрополит Йоаникий с мазбата от юний 1850 г. поискали от султан Меджида да премахне опасния войвода. Султанът удовлетворил искането им. Командващият румелийския армейски корпус Омер паша изпратил Станко войвода и другарите му в Цариград, където по всяка вероятност те били избити.
Димитър Цухлев
Източник: voivodi.eu
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.