През 1871 г. Тодор Каблешков се завръща в родната Копривщица. Именно оттогава датират и първите му революционни прояви. Дружи с обущаря Петко Тодоров Бояджиев-Кундурджията и учителя Найден Попстоянов.
На 25 май 1871 г. даскал Попстоянов основава женското дружество „Благовещение“, на което майката на Каблешков става председател и това им позволява да развиват необезпокоявано революционната си дейност. Каблешков, въпреки че тогава е тежко болен, се среща и със самия Васил Левски, който пристига в Копривщица в края на декември 1871 г. заедно с Ангел Кънчев и това му оказва силно влияние в по-нататъшното му развитие като революционер.
На 1 януари 1872 г. Тодор Каблешков основава дружеството „Трудолюбие“ – кооперативно дружество за икономическо и културно издигане на народа.
Заминава за Одрин, където се научава да работи на телеграф като ученик в Одринската железопътна гара. Там организира и първия си бунт, макар и символичен. Ученици, членове на неговия кръжок, запяват „Стани, юнак балкански“ по време на литургия, което в крайна сметка води до намесата дори на заптиета, които арестуват учениците, но по-късно те са освободени.
Овладял добре телеграфа, Тодор Каблешков постъпва като чиновник-телеграфист в станцията на барон-Хиршовата железница в Пловдив. Показва завидни умения и е преназначен като телеграфист на гара Белово и скоро е повишен до неин началник. Въпреки че постът му осигурява едно завидно материално състояние, той не се отказва от делото си, а напротив. Под прикритието си на началник-гара обикаля селата около Белово, като се опитва да просвещава селяните и да ги увлича в революционната дейност. Активно съдейства за откриването на читалище Искра в село Голямо Белово, превърнало се в културно и революционно средище в района. От Белово Каблешков поддържа активна връзка със своите съмишленици и взима участие в подготовката на Старозагорското въстание.
През пролетта на 1875 г. подава оставката си като началник-гара и се установява в Татар Пазарджик (дн. Пазарджик) и като търговец на дървен материал обикаля градовете София, Самоков, Пирот и други селища, за да провери какви са революционните настроения сред българите. Подпомага местните революционери в укрепването и развитието на комитетите.
През есента на 1875 г. здравето му отново се влошава и той заминава за родната Копривщица. Именно там научава за злополучния край на Старозагорското въстание, което го подтиква да се заеме с революционна дейност още по-активно. Мотивира го неспособността на Високата порта да се справи с въстанието в Херцеговина.
В Копривщица се запознава с двете учителки Мария Бочева Българова от Сопот и Евлампия Векилова. Именно те ще избродират знамето на копривщенските въстаници. Влюбва се в Мария Българова, но тя заминава за Габрово, а оттам се завръща да преподава в родния Сопот. Той не се опитва да я спре и на раздялата им и подарява своя снимка и ножички, които да използва при ушиването на друго знаме, а ако се наложи — да си пререже вените, за да не я заловят турците.
Тодор Каблешков често пътува до Пловдив, където се отбива в книжарницата на Христо Груев Данов, за да закупи новите български книги. По време на пътуванията си посещава редица села, в които създава и укрепва комитети.
Източник: bg-istoria.animatherapy.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.