Сподвижниците на Левски в Самоковско

Идването на Левски в Самоковско е доказано както от историците – изследователи на живота и делото му, така и от местни извори и предания.

В края на 1868 г. и през 1869 г. Апостола прави две революционно-агитационни обиколки в България, като по време на втората основава революционни комитети.

През 1870-1872 г. отново обикаля българските земи и създава гъста мрежа от местни революционни комитети, които обединява в стройна Вътрешна революционна организация.

През тези години той посещава и Самоков. Спори се повече за годините и месеците на тези посещения, което е естествено, защото Апостола се е движел под прикритие, откривал се е само пред хора, предани на делото.

Относно селищата, които е посещавал – той предварително е имал сведения за личности, готови да се присъединят към революционното дело, имал и писма към местни патриотично настроени българи.

При идването си в Самоков Левски е носел препоръка от отец Генадий, игумен на Драгалевския манастир, и от Спас Тумпаров, учител в София. За посещението му в Самоков пишат и Христо Семерджиев, и Атанас Д. Антикаров. За да се определи кога Левски е бил в Самоков, е необходимо да се проследят обиколките му из страната.

Стоян Заимов пише, че на 15 август 1869 г. Апостола сам пристига в Рилския манастир от Кюстендил. Манастирските старци отказват да станат съзаклятници. През Сухото езеро и през Кобилино бранище Левски тръгва за Самоков. В дните след тази дата е в града ни, след което заминава за Тракия и на 6 септември е в Карлово.

За второ посещение на Апостола в Самоков се приема 1871 г. През лятото на тази година Левски отново е в София, престоява цяла седмица в Драгалевския манастир при игумена Генадий, среща се с членовете на Софийския таен революционен комитет.
В тези дни той посещава отново и Самоков. За това посещение съобщава на Ст. Заимов учителят Георги Капанов. Апостола е преоблечен в „биргютлии потуре” и придружаван от Младенчо бинбаши от Горубляне, комитетски проповедник за селата в Софийско, и от Иванчо Чакалчето, който развежда Левски по домовете на самоковските богаташи.
В дните преди 19 февруари е необходимо да си припомним отново имената на самоковци, дали подслон на Левски, станали негови сподвижници и последователи.

С някои от сподвижниците си в Самоков Апостола се е познавал още преди идването си в града ни, други са прегърнали идеята тук, при срещите си с него. До нас са достигнали имената на следните по-известни сподвижници на Левски в Самоков: учителите Иван Соколов, Спас Тумпаров, Георги Капанов, Димитър Тонджаров, монахиня хаджи Евдокия, братята Никола и Иван Чакалови, бай Иванчо Илчов Валявичара от Продановци и др. По-заможните българи от града не били готови за делото, но събрали помежду си пари, дали ги на Апостола и го отпратили.

Иван Соколов /1844-1904 г./, най-верният сподвижник и съратник на Апостола в Самоков, е роден в Радомир. С Левски се е познавал от участието им във Втората българска легия в Белград през 1868 г. В Самоков Соколов е бил учител от 1871 до 1875 г., след което заминал за Панагюрище. За първи път приложил в Самоков звучната метода на обучение. Гражданите на Самоков и останалите учители високо оценили неговия учителски талант.

Иван Соколов посрещнал Апостола в дома си, а в самоковското общинско мъжко училище създали комитет, в който участници били Иван Соколов, Георги Капанов, Спас Тумпаров, занаятчиите Васил Дашин, Ксенофонт Смрикаров, Сотир Таушанов, иконописците Никола Образописов, Георги Клинков, Христо Зографски, Иван Доспевски.

Спас Тумпаров е син на Иван Тумпарата, училищен настоятел от 1816 г. до 1838 г. /когато предал сметките на Мито Бояджи и Косто Хаджипопов/. Спас Тумпаров завършил образованието си в Загреб и като млад учител дошъл в Самоков през 1861 г. Този образован самоковец е спечелил доверието на Апостола, за да приеме той от него препоръчително писмо до сигурни хора в Самоков. Участвал е в Самоковския учителски събор през 1874 г. На снимката, направена по този повод, той е в центъра на групата, в бял костюм, с гъста черна брада, ниско остригана коса, поглед спокоен, лице интелигентно.
Съпругата му, енергичната общественичка Зюмбула Тумпарова, е била учителка в Девическото училище от 1874 г. Тя внедрила звучната метода на обучение, отворила и неделно девическо училище.

Георги Капанов, също сподвижник на Левски, е завършил образованието си в Одеса, където бил настанен с препоръка на архимандрит Хрисант Дойчинов. В Самоков е бил учител заедно с Иван Соколов, Спас Тумпаров, Иван Сичанов, Димитър Тонджаров.

Монахиня хаджи Евдокия, игумения на Девическия манастир в Самоков през 1868 г., е родена в Чирпан. През септември 1868 г. тя получила снимка от Чирпан, на която са образите на свещ. хаджи Димитър Ив. Коларов и момче на десетина години с посвещение: “В знак на приятелството ни, на госпожа Евдокия монахиня. Свещ. х. Д. Иванов, М. Коларов.” Свещ. Димитър Ив. Коларов, който служел в храма “Св. Богородица” в Чирпан, бил избран за председател на революционния комитет в този град /комитетът е основан от Левски през май 1868 г./

Снимката е направена от Георги Данчов-Зографина, съратник на Левски. Това посвещение на снимката е ясен сигнал към монахинята. Ясно е, че тя е била запозната с дейността на Апостола още преди неговото идване в Самоков, затова и посещението му в метоха се увенчало с успех. След литургията игумения Евдокия поканила на разговор Апостола в скромната си килия. С нейна помощ Левски създал в метоха таен комитет. Сестрите положили клетва пред Апостола.

Според Драгомир Николов, специалист в Софийския градски, окръжен и държавен архив, са открити материали за самоковското женско благотворително и образователно дружество “Зора”, в които се подчертавало, че то е образувано през август 1871 г. от Васил Левски. В основаването му дейно участие взела учителката Христина Милева, която дошла в Самоков в 1871 г. също от Чирпан. Основаването станало след годишния изпит на ученичките. За първа касиерка на дружеството била избрана монахиня Анисия Манова, дъщеря на Мано Филипов.

Никола и Иван Чакалови посрещнали Апостола в Самоков, придружавали го и му осигурили възможност да пренощува в техния дюкян.

Вижда се, че Левски е пристигал в Самоков при хора, верни на народните работи.
По време на посещенията в Самоковско Апостола е посетил и близки до Самоков села, където участвал в черковни служби с местните свещеници.

Скривалище на Левски в Продановци била окадената валявица на будния бай Иванчо Илчов Валявичара. За това пише в книгата си “Как щяхме да повалим турската империя” Христо Марков. /Книгата е издадена през 1924 г. по повод 50-годишнината от смъртта на Апостола./

Христо Марков е роден през 1864 г., бил е съвременник на събитията от онова време, познавал е много от хората тогава и затова на написаното от него може да се има доверие:

“Валявицата в с. Продановци била превърната от Иванчо Илчов Валявичара на скривалище за народния апостол Васил Левски, където заедно леели куршуми, правели книжни патрони за пълнене на пушките, чакайки великия ден на въстанието. Бай Иванчо бе една внушителна фигура, с дълги нескончаеми мустаци. Изглежда, че Левски е бил в най-близки отношения с тази ”луда глава” бай Иванча и с никого другиго от с. Продановци, защото това село бе съвършено малко тогаз, пък и вън от бай Иванча, никаква интелигенция, в тогавашния смисъл на думата не съществуваше.”

Христо Марков отбелязва и още един сподвижник на Левски в Самоковско – Йовчо Йокпарата от с. Доспей. По този повод Марков пише: ”Левски образувал един малък бунтовнически кружок около себе си. В този кружок не зная по какъв начин беше попаднал и доспейчанина чичо Йовчо Йокпарата, един до лудост предан на делото човек. Той бе продановски зет и вероятно първото му запознаване с Апостола е станало във валявицата.”

Левски е нощувал и в Почекановата воденица при с. Райово и след това продължил през планината към София. Но кой го е посрещнал във воденицата, авторът не съобщава.

Интересно предание за посещение на Левски в с. Шипочан е разказал през 1951 г. 93-годишният баща на енорийския свещеник Спас Захариев – Захари Гюров, пред епископ Партений, поканен през тази година да отслужи литургия по случай 100-годишнината на шипочанската черква. Този разказ се отнася към 1871-1872 г.: „Бях на 13-14 години – казал роденият през 1858 г. дядо Заше – когато един ден имаше празник в черквата.

Там дойде мъж, облечен в граждански дрехи, и чух как стари хора се питаха какъв ли е този ингилиз. Повече нищо не можах да чуя. Като си отидох в къщи, си дойде тате и с него сестра му Злата, която тогава беше клисарица в черквата. По едно време тя го попита: „Бае, каков беше тоя ингилизин у църквата?” Баща ми, като погледна към нас, рече: „Я излезте малко укащи, бре!” Зад вратата чух баща ми да казва: „Злато, тоя кара бугарете да си набавят оружие и да се бият с турците, та да се ослободиме от них.” Само това можах да чуя, след време се опомних за тая случка и разбрах, че това е бил Васил Левски. Не разбрах само дали тогава отиваше за Самоков или идваше от града.”

По това време учител и черковен певец в Шипочан е бил Михаил поп Георгиев от Самоков, негова ще да е била заслугата за идването на този „ингилизин” в селото.

Сигурно е, че Левски е имал срещи и с други хора в града и околността, но сведения за тези срещи и лица до нас не са достигнали.

Когато се пише и говори за идването на Левски в града ни, се подчертава, че се е крил на едно или друго място. Тази дума никак не е на място, тук той е дошъл да организира хората за революционна борба, а не да се крие. Срещал се е с хора от всички среди – учители, занаятчии, духовници, селяни, движел се е както из българските части на града, така и в околните села. С обаятелната си личност и таланта на организатор е привличал за делото хора от всички прослойки.

За него Иван Вазов пише: ”Левски имаше ръст среден, тънък и строен; очи сиви, почти сини, лице бяло, околчесто и изпито от непрестанна мисъл и бдение; словото му просто и безизкуствено вълнуваше, смущаваше, убеждаваше.”

Левски добре знаел, че турските власти го търсят, слухтят навсякъде и затова винаги е взимал предпазни мерки. Външно изглеждал весел и спокоен и така внушавал смелост и на хората около себе си. В същото време бил човек съобразителен, решителен и предвидлив, това му помагало да се отърве от преследвачите си и така да запази и себе си, и своите сподвижници.

Посещението на Левски в Самоков дало своите плодове. Градът и околността останали встрани от Априлското въстание, но в Освободителната война около 70 самоковци участвали в Опълчението, сражавали се при Стара Загора, Шейново и Шипка, отличили се с храбростта си

Източник: vestnikpriatel.com

Вижте повече на Patrioti Net