По-възрастните почитатели на футбола помнят Манол Манолов – Симолията като един от най-безкомпромисните защитници, играли по нашите терени.
Роден е в село Шейново, но е съвсем малък, когато семейството му се пренася в София. Расте в бедност, баща му е обущар, много строг човек. Някои смятат, че суровото детство го прави такъв боец на терена. Чуждите нападатели се боят от неговите шпагати и влизания, а съотборниците му имат респект от острия му характер.
Прякорът Симолията се ражда в Гевгелийската махала, където семейството живее под наем. Хазяинът се казвал Симо и още като момче на него му казвали: „Това е Манол, на Симо квартиранта.” Така се родило и прозвището.
Започва да играе през 1942 г. в един от многобройните отбори в столицата по онова време – „ Устрем”, После прекарва четири години в „Септември”, които дълги години е люпилня за талантливи момчета от западните райони на София. От 1948 г. до 1962 г. носи фланелката на ЦСКА (първоначално ЦДНА), като изиграва с нея 239 мача, в които вкарва 8 гола. За националния отбор записва 57 мача и 1 гол. Печели 12 шампионски титли на България като футболист и още три като треньор на ЦСКА.
В кариерата си на защитник се изправя срещу звезди като Пеле, Пушкаш, Кочиш, Вава, Копа и др. Чуждите треньори го забелязват и получава предложение да премина в „Атлетико” (Мадрид), но онези години това е недопустимо за български футболист.
Симолията има набито око за талантливи младоци и дава път в ЦСКА на някои от най-добрите български футболисти. В началото на 60-те години, още докато играе, Манолов става основна причина от „Септември” на стадион „Народна армия” да дойде магьосникът с топката Димитър Якимов. По времето, когато е треньор на „Берое” там футболния си път започва Петър Жеков. Симолията урежда голмайсторът да остане още един сезон на негово разположение в Стара Загора, но да получава заплата от ЦСКА, с което бетонира последвалото преминаване на бъдещия носител на „Златната обувка” в армейския тим. Именно Манол Манолов довежда от Харманли в ЦСКА Христо Стоичков. Впоследствие няколко треньори изявяват претенции, че са откриватели на Стоичков, но Манолов приживе признава как точно е станало: „Взех го по предложение на моя помощник Стоян Йорданов. А Иван Колев го видял в турнир на сборни отбори от „В“ група.“
ЦСКА ОТСТРАНЯВА „АЯКС”
Манол Манолов е строг треньор и не случайно някои го сравняват с великия холандски наставник от онова време Ринус Микелс, известен с прозвището Генерала. В началото на 70-те години „Аякс” (Амстердам) пръв въвежда т. нар. тотален футбол и помита без трудност всички именити европейски отбори, като печели в три поредни години Купата на европейските шампиони. Два пъти поред жребият определя ЦСКА да срещне „аяксите”. Първият път холандците отстраняват лесно българския шампион и когато през 1973 г. двата отбора отново се изправят един срещу друг, всички смятат че ЦСКА отново е обречен. На 7 ноември 1973 г. Манол Манолов застава пред играчите си минути преди да излязат на терена на стадион „Васил Левски” и им казва: „Напред, лъвчета! Ако трябва, подложете глави под холандските бутони. Бате Симо е с вас!“ Станалото нататък е известно. ЦСКА взривява футболна Европа, като бие непобедимия дотогава „Аякс” с 2:0 и го отстранява.
Известен е и друг подобен случай. През 1984 г. ЦСКА губи няколко мача. Преди мача срещу „Берое” в Стара Загора Симолията строява футболистите в съблекалнята и им нарежда: „Който не смята да играе, да направи една крачка пред строя! Бай Добри (б. а. – министърът на отбраната Добри Джуров) ще го откомандирова по частите“. На никой от футболистите не му се служи като редовен войник в казармата, ЦСКА излиза преобразен на терена и печели мача с 3:0.
Манол Манолов почина през 2008 г. Симолията остава в историята и с това, че е единственият футболист, който става полковник, още докато играе, докато колегите ми достигат до този чин, след като вече са престанали да се състезават.
Траян АНТОВ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.