Своге – където три планини се срещат

Своге е град в Западна България, намира се в Софийска област и е административен център на Община Своге, най-голямата по площ в България.

Своге е разположен в Искърското дефиле при устието на река Искрецка (Искрец). На това място се събират границите на три планини: Мала планина, Голема планина и Понор. Едно от предположенията за произхода на името на града е, че то произлиза от славянските думи „свод“, „свождам“, поради географското му положение – като свод, където се събират р. Искър и р. Искрецка, а оттам свод, своде и сегашното Своге.

Град Своге има богата многовековна история. Първите заселници в този район, за които има някакви доказателства, са траките от племето Трибали. Данните от намерени артефакти, потвърждават до известна степен твърденията, за съществуването на тракийско селище в района и то не едно а няколко, както и връзките на района с други райони, дори и с гръцкия свят (от монетните находки). В тази връзка трябва да се спомене откритата монета на речния бог Истър, която е уникална сама по себе си, и може би единствена в България. В намиращите се в общината останки от тракийски укрепления, трябва да спомене крепостта „Метериза“, намиращо се до село Заселе, не са за подценяване и трите тракийски могили, които днес са разрушени.

В района на общината се смята, че е станала битката между трибалите и Филип II, бащата на Александър Македонски, в която той претърпява тотален разгром, едва се спасява, и дори губи едното си око. По време на римската епоха в близост до Своге, макар и не главен, е минавал един от пътищата свързвали северните части на днешна България и егейското крайбрежие. Изграденото от римлянито било утвърдено и разширено от техните наследници-византийците. В подножието на връх Грохотен над Своге са намерени монети от късноримския и ранновизантийския период (IV-V в.). Открити са и 13 укрепления, построени или поправени през същия период, особено при царуването на Юстиниан I Велики (527-565 г.), като са имали за цел да спират нашествията на варварите.

Земите около днешния Своге са включени в пределите на Първата Българска държава в началото на ІХ век, когато войските на хан Крум преминават оттук, за да превземат важният стратегически център Средец. Съществуват легенди, които разказват, че войските на хана са разбили отряди от византийската войска на императора Никифор І Геник в района на село Губислав, от където и селото носи названието си.

За съществуването на селище в региона на града по време на Втората българска държава и за наличието на духовен живот, напомня Свогевския манастир „Св. Петка“, за който се предполага, че е основан през XII-XIV в. От същия период са и близките манастири: Желенският „Св. Кирик“, Искрецкият „Успение Богородично“ и манастирът „Св. Спас“ край с. Брезе. След падането на България под османска власт, населението в района се увеличава значително. Това е обусловено от стремежа на българите да се отдалечат от турските административни центрове. Първи сведения за селището научаваме от турски документ (кадийски дефтери), от 1683 г. под името „Сводие“. В по-голяма част от селищата по това време са регистрирани църкви, строени през ХVI-ХVІI в., такива са средновековните църкви в с. Меча поляна (дн. махала на Добърчин), с. Добравица, с. Миланово, с. Реброво и др. През годините на тъмното турско робство гордите балканджии от Своге не прекланяли глава пред завоевателите, народната памет е съхранила легенди за хайдутите – защитници на народа, най-известни от които са поп Мартин и Вълчан войвода. През 1871 година от тук минава Апостола на свободата – Васил Левски със задача да основе революционен комитет, но до крайната цел така и не се достига

Освобождението на България заварва Свогенският район сравнително изостанал в икономическо отношение. Основното занимание на населението е било примитивното земеделие, животновъдство и дърводобив. С прокарването на жп линията София – Роман в края на ХІХ век, настъпва прелом в развитието на селището, Своге става гара и около нея се образува събран тип селище, което преди това е било разпокъсано. До 1900 година административен център на този район е село Искрец, но постепенно в такъв се превръща Своге, поради по-добрите си икономически и стратегически позиции. Наред с икономическия си подем, Своге израства и в културно-просветната сфера – основано е училище, а през 1907 г. е създадено читалище „Градище“. Откриват се работилници, каменоломни, варници. Започват да се копаят антрацитни въглища.

През 1921 година е основана фабриката за захарни и шоколадови изделия с 200 души работници. Процъфтява дребното занаятчийство. Голяма част от населението намира препитание в железниците. В района са открити много училища и читалища. В естествен административен, икономически и културен център се превръща град Своге, който е общински център и днес.

Източник: uchiteli.bg

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!