Някога, както четем в стари летописи и жития, възникнал град на благословена от Бога, свята и благодатна земя, заредена с животворяща енергия и духовна мощ, покровителствана от Премъдростта Божия (София).
Сердика, Улпия Сердика, Средец, Триадица, София – с тези имена селището преминава през столетията, като успява да пребъде в разделните времена, които често го спохождат в предългата му история.
В най- трагичните години на своето съществуване София черпи сили и вяра и от мъдростта и духовната възвишеност на своите светци покровители, тясно свързани с въздигането на християнството.
В зората на християнството един римски император провъзгласява веротърпимост и равнопоставеност на религиите, изповядвани в огромната му империя. Така Константин I Велики (306–337) легитимира християнството като официална религия. Според преданието малко преди смъртта си той приел новата вяра. Константин, който бил роден в Ниш, често пребивавал в София и с нескрита гордост твърдял: „Сердика е моят Рим!”. Канонизиран, той влиза в пантеона на софийските светци.
Силно тачен в София е св. Иван Рилски. По негов завет „честните му мощи” след блажената му кончина са били пренесени в „славния град Средец” и положени в черквата „Св. Лука”. По-късно е съграден специален храм, където са пазени нетленните му мощи, „които правеха дивни и преславни чудеса”. Но не им било писано да намерят тук вечен покой. Няколко години се прославят с чудотворността си в маджарския град Естергом, след което с почести са върнати в Средец.
През 1195 г. по повеля на цар Иван Асен I са преместени в престолния Търновград, „та още повече да прослави и затвърди царството си”. Едва през 1469 г. при пренасянето им в Рилската обител „отсядат” за седем дни в София в храма на св. Георги. В онова „най-злочестото от всички зли времена” софиянци с благоговение отдават почит на Рилския чудотворец и изпровождат мощите му чак до Владая.
Сред софийските светци се нареждат и сръбският крал Стефан Милутин Урош II, познат като св. Крал. Мощите му днес почиват в катедралния храм „Св. Неделя”. Царувал 42 години, той изпълнява своя обет пред Бога и изгражда толкова черкви, колкото години управлява. Обновява манастири и организира лечебници чак до Синайските планини. Преди близо 600 години по време на чума мощите му са били откупени от Сърбия. Легендата разказва, че щом пристигнали в града, епидемията спряла.
Мъченици и светци в името на православната вяра и българския род са св. Георги Софийски Нови и св. Николай Софийски Нови. Младият изкусен златар Георги е хвърлен в тъмница, но никакви увещания и обещания за добруване не могат да го склонят да смени вярата си. Устоява на всички мъчения, на които го подлага разярената тълпа мюсюлмани и приема мъченическата смърт на кладата пред черквата „Св. София” през 1515 г. 40 години по-късно подобна съдба спохожда и обущаря Николай. Помохамеданчен насила, той отново се стреми към православието.
Нечовешки страдания го следват по пътя към неговата Голгота. Загива от камъните на озверялата мюсюлманска тълпа в местността Три кладенци. Днес на лобното му място до неговия гроб е издигната в негова памет черквата „Св. Николай Софийски”.
Един от най-тачените светци на София е преподобният Пимен Зографски (Софийски). Родом от София, от малък се обучава за образописец. 37 години отдава на съзидателна дейност из атонските манастири. Вече 55-годишен, „по откровение свише” се връща в родния край и става пастир и будител на поробените си братя. Занимава се с книжовни и просветителски дела. Съгражда, обновява и изписва 300 черкви и 15 манастира. Четката му издава вещия изискан майстор. С патриотични и родолюбиви цели изписва и ликовете на българските светци. Умира на 3 ноември 1618 г. в Черепишката обител. Наскоро след смъртта си Пимен е канонизиран и се нарежда сред просиялите български светци.
Радост РАЧЕВА
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
