Наричат я „една от последните оперни диви“ на Европа. Тя е и любимият глас на Пласидо Доминго и Андреа Бочели, за които е предпочитана партньорка на сцената, когато се изпълняват прочути арии на Пучини, Масне и Верди. Това е сопраното Светла Василева, която от 20 години живее в италианския град Тоскана. Българката е пяла в най-елитните оперни театри в Европа и САЩ, под диригентството на легендарни имена като Рикардо Мути, Зубин Мета и Лорин Маазел.
Тя е от малцината оперни артисти в света, на които вестник „Вашингтон пост“ посвещава своята първа страница при дебюта й зад Океана. „Светла Василева е уникално меко сопрано с невероятни театрални способности, невиждани от десетилетия“, пише за нашенката американското издание.
Въпреки че е звезда на оперните сцени от Милано до Лондон и я аплодират хиляди хора на планетата, нейното име е сравнително непознато на родните меломани. В началото на април тя едва за втори път се качи на българска сцена. Заедно с друг прочут българин – цигуларят Васко Василев, и диригента маестро Марчело Рота, племенник на именития филмов композитор Нино Рота, оперната прима изпълни избрани арии от Доницети и Пучини.
Светла Василева е родена в Добрич през 1976 г. Едва четиригодишна заявява на родителите си, че като порасне, иска да стане оперна певица. „Нямам спомен защо и как съм го решила, дори не помня откъде съм чула за тази професия за първи път, но бях уверена в това”, споделя сънародничката ни пред БНТ.
В основното училище в родния си град тя е винаги първа, ако има да се пее или рецитира на училищни и градски изяви. „Откакто се помня, винаги пея. Имам ясен спомен за съблекалните по физкултура, където пеех с пълно гърло, а съучениците ми ме молеха да спра“, спомня си ученическите години българката.
Първата творческа драма на бъдещата оперна звезда е в школския състав по фолклор, когато е едва на десет години. „Трябваше да имаме концерт с фолклорния ансамбъл към училището и учителката ни по музика не ми даде соловата партия. Прибрах се вкъщи много разстроена и ядосана – почти възмутена, че се налага да пея в хора. Тогава музикалната ни педагожка Марияна Димитрова дойде у дома и каза на родителите ми: „Гласът и цялата постановка на Светла са за оперно пеене, не за фолклор”.
Бъдещата дива е приета със специалност „Пеене“ в Националното училище по изкуствата „Добри Христов“ във Варна. След като го завършва с отличие, кандидатства в столичната Национална музикална академия „Панчо Владигеров“, но я скъсват на приемните изпити.
„Неофициално тогава приятели ми казаха, че това е станало, защото не съм ходила на частни уроци при „правилните” преподаватели, тоест самите лектори в Академията. Аз обаче не отидох при тях, защото не съм привърженик на измислените и натрапени правила“, разказва талантливата добруджанка.
Заради нуждата да се издържа сама тя едва 18-годишна става учителка по музика в едно селце в близост до Добрич. „Беше изключителна година за мен. Ставах всяка сутрин по тъмно, за да хвана автобуса до училището. Оказах се амбициозен преподавател и когато разбрах, че учениците не знаят нотите, не оставих нещата и заедно се справихме. Бях горда от успеха си, а и имах късмета да бъда обичан учител, но не бях готова да се откажа от сцената и пеенето“, споделя нашенката.
В края на учебната година тя се връща в София, минава през всички възможни консултации с преподаватели и се класира първа и с най-висок успех в списъка от нови студенти. В академията й се разнася славата на непокорна, защото се опитва да убеди колегите си, че ариите на любимия й композитор Джакомо Пучини не може да бъдат изпълнявани на език, различен от оригиналния италиански
„За мен беше шокиращо, че на държавния изпит трябваше да пеем „Бохеми” на български. Това беше задължително. Аз съм луда по Пучини и бях изчела всичко за него. Знаех колко много е държал на всяка дума от либретото на оперите си и не можех да се примиря с факта, че ние сме го превели и пеем каквото сме преценили, че е искал да каже”.
Светла завършва през 1996 г. и с диплома в ръка се явява на няколко прослушвания, организирани от музикални университети в Италия. Печели стипендия и заминава на специализация в Тоскана. На прослушването – вече на италианска земя, впечатлява журито, но се оказва, че стипендията й включва само таксите за обучение, без квартира. А животът в Тоскана е изключително скъп. Българката се отказва и влиза в трупата на пътуващ оперен театър, с която обикаля градчетата на Апенините.
„Имах възможност да пея изключителни роли всяка вечер. Непрекъснато пътувахме, бяхме на ръба на мизерията, но беше страхотен купон и удоволствие. Пеех главните роли в „Травиата“ и „Риголето“ срещу хонорар от 50 тогавашни германски марки, което днес възлиза на около 24 евро. Но за мен това бе повече от достатъчно”, спомня си тя.
След две години на безкрайни пътувания и пълни зали е време за следващото стъпало. През 1998 г. австрийският режисьор Волфганг Вебер я свързва с професионална агенция за менажиране на оперни гласове от Рим, откъдето след прослушване викат българката да подпише постоянен контракт. „По-късно разбрах, че такава покана за среща е прецедент и голям жест. Така получих първия си професионален договор за главна роля в операта „Бохеми” в Базел. Там останах цяла година и натрупах изключително ценен опит“ – разказва тя.
Нейният дебют зад Океана е през 1999 г. на сцената на „Вашингтон нешънъл опера“. В последния момент я канят да замести болната титулярка в ролята на Адина в „Любовен еликсир“ от Доницети. Василева предизвиква възторга на публиката и на критиката, а музикалните авторитети в Америка я обявяват за „чудо ”. Така момичето от Добрич започва да прави кариера с невероятно мекия си глас, който запленява публиката на Англия, Япония, Австралия и Франция.
През 2001 г. Светла има поредица от представления в белгийския град Лиеж, където изпълнява ролята на главната героиня в „Травиата”. Там се запознава с Марта Доминго, съпругата на прочутия тенор Пласидо Доминго, която е и режисьор на продукцията.
„Когато Марта ме видя, ме обсипа с комплименти за външния ми вид. Аз се притесних, защото не бях изпяла нищо. По-късно, когато вече се познавахме добре, Марта ми призна какво си е помислила тогава: „О, ако се окаже, че и пее добре, би било повече от фантастично”. За неин късмет мисля, че пях добре, защото след спектакъла дойдоха в гримьорната заедно с Пласидо Доминго и ми предложиха да работим заедно”.
През следващите години великият испански тенор и българката изнасят множество съвместни концерти не само в оперни театри, а и на открито пред хиляди души публика в цяла Европа. За сънародничката ни ще остане паметна благотворителната им изява на „Опера под звездите” в Загреб през 2004 г. Публиката дълго аплодира Светла за изпълненията й в ролите на Виолета и Жана д’Арк, и я вика многократно на „бис“. През 2006 г. двамата с прочутия тенор участват в екранизацията на операта „Палячо“ от Руджеро Леонкавало в Чехия, за което получават най-високата местна награда за музикално изкуство „Талие“. Доминго и Светла са номинирани и за най-добър дует на International оpera аward.
Едни от най-вълнуващите мигове в живота на родната дива ще останат шестте съвместни концерта със знаменития Андреа Бочели. Тя се запознава с него през 2013 г., докато е на участие във фестивала „Торе дел Лаго“ в Тоскана, посветен на произведенията на Джакомо Пучини. След участието й в операта „Лястовичката” вратата на гримьорната на българката се отваря и се появява Бочели. Оказва се, че той живеел наблизо и идвайки на феста, останал очарован от гласа на момичето от Добрич.
„Когато ми каза, че иска да пея с него, защото моят глас вдъхвал живот на Пучини,. не можах да повярвам. Първото ми впечатление от него бе колко е всеотдаен на музиката и едновременно скромен. Андреа е един от най-големите познавачи на оперното изкуство, взискателен, тъй като е голям професионалист, но той е изключително спокоен, тих. Да работя с него бе изключителна възможност и признание за моите способности“, подчертава певицата.
Българката и Бочели запленяват с арии от „Тоска“ публиката в „Метрополитън опера“ в Ню Йорк, в Кралската опера в Сидни и във „Фолксопера“ във Виена.
Въпреки че рядко има изяви пред българска публика, нашата сънародничка се връща винаги когато може в Родината, за да се види със семейството си.
„Гордея се с това, че съм българка и нося в сърцето си голяма носталгия за моята страна. Дори да имам само пет свободни дни, се опитвам да се прибера България. Не само заради родителите ми, които са там, но и заради атмосферата, ако искате, и заради начина, по който мога да си изпия кафето с моите приятели. В Италия живея, но винаги ще нося нашия български дух навсякъде по света“, категорична е оперната прима, покорила световните сцени.
Георги Ваташки
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
