Руенският манастир “Св. Йоан Рилски” се намира на около 2 км югозападно от с. Скрино. Скътан е в красива местност сред северните склонове на Руен планина. До манастира се стига като от международния път София – Кулата (Е79), по средата на отсечката Дупница-Благоевград, се отбива на запад към китното градче Бобошево. От последното се поема за Кюстендил и след около 7 км в северозападна посока се стига до с. Скрино, от което започва тесен асфалтов път, който води до самите манастирски порти.
Руенският манастир е един от малкото новопостроени в България. Красивата и приветлива обител е разположена сред букова гора и вековни дървета от един изключителни рядък растителен вид – Царския лешник. След молитва и общение с Бога, насладилият се на тишината в манастирския двор поклонник може да посети и други интересни места в района. От манастира по живописна пътека се стига до пещерата, в която според преданието Свети Иван Рилски е пустиннослужил най-напред. Малко след нея, в източна посока, пътеката продължава до голям метален кръст, поставен върху скала, извисяваща се почти над пътя и от която се разкрива обгледна панорамна гледка. Кръстът обозначава мястото, от което според преданието една девица с име Косана се е хвърлила за да се спаси от гонещите я турци. Не далече на запад от манастира, в дол, се намира и Светата вода – манастирското аязмо.
За по-отколешната история на този манастир се знае съвсем малко. Оскъдните сведения за него черпим от някои косвени писмени източници (житията на Св. Иван Рилски и др.), артефактите, разкрити при строежа на днешния храм и не на последно място – местните легенди и предания.
От незапомнени времена местността, в която се намира манастирът и била известна под името Цръквеник/Цръковнико. До започването на новия строеж върху руините на стара средновековна черква е имало малко параклисче – „Свети Йован“, при което местното население палило свещи и се събирало на Очовден (19 октомври, нов стил) – денят на Св. Иван Рилски. Според известната история, която се осланя на житията на светеца и легендите, Свети Иван Рилски се ражда в село Скрино на 19 октомври 876 г. по време на царуването на цар Борис, живее по времето на цар Симеон, цар Владимир и умира по времето на цар Петър на 18 август 946 г. на 70 години. Роден в благочестиво семейство, още с раждането, родителите са го насочили към Православната вяра, която по това време била вече официална религия в царство България. Като малък е работел при чичо си като е пасял говедата и е познавал всички местности, както и съществуващия тогава манастир под връх Руен. Една нощ при голяма буря, Йоан се скрил под една скала. До него се прислонил и тогавашният игумен на манастира Павел, който си поговорил с детето. Сигурно още тогава е разпознал в него бъдещия Божи служител. След като бурята отминала игуменът изпратил момчето до дома му, на мястото на който сега се издига черквата в село Скрино и бил радушно приет от неговите родители. Много скоро Йоан напуснал бащиния дом и се качил в манастира като послушник. Взел със себе си и теленцето, което му подарил чичо му. Допреди десетилетия в близост до манастира се извисявал хилядолетен бор, на който имало белег от въжето с което било връзвано въпросното теленце.
През 1954 г. селяни от Скрино отрязали бора, като веднага след това безумно деяние над мястото надвиснал черен облак и се изсипала страхотна градушка. С материала от бора направили дъски за душаме за да покрият пода в местното читалище. На другия ден това душаме изгнило, а не след дълго тези „герои“ се разболели и починали. Не само това, но и наследниците им – мъжките рожби една по-една умирали. Една от жените на злосторниците заминала за Петрич при пророчицата Ванга, която от вратата завикала: ”Кой ви кара бора на св. Ивана да берете бе? Отсега мъжка рожба нема да се ражда, бегайте, правете курбани на местото и ще ви се прости чак когато борчета саморасли поникнат върху скалата на пещерата!”. И наистина, пророчеството се сбъднало, две борчета саморасли са пораснали над входа на първата отшелническа пещера на светеца и вече има родена мъжка рожба в тези фамилии.
За сега няма данни за по-сетнешната съдбата на манастира над с. Скрино, носил името „Успение на Св. Богородица“, след като в него, според житията, се е замонашил Св. Иван Рилски. Доскоро в историческата наука се възприемаше мнението, че Св. Иван Рилски е приел монашество в Бобошевския манастир „Св. Димитър“, което се основаваше на липсата на друга обител в района (преди откриването основите на средновековната църква). Не трябва да се изключва и възможността Бобошевският манастир да е приемник на стария Скрински манастир.
Съществуват предположения че въпросната обител (Скринският манастир), или поне неин наследник, е манастирът „Свети Отец“, споменат в османски данъчен документ от XVI в. Той е поместен в обширния тимарски опис на Кюстендилски сандажак от 1570/73 г., като приходите от него, възлизащи на 150 акчета, са включени към тези на с. Скринино (дн. Скрино). Манастирът „Св. Отец“ е влизал в „зиамета на спахията Ферхад, чауш в султанския двор“. По това време в обителта е живеел един свещеник – Златан. Фактът че този манастир не присъства в по-късните османски регистри дава основание да се предположи, че не след дълго е прекъснал съществуването си. Вероятно е бил разорен от османските нашественици, както много други християнски светини, след което местното население продължило да почита мястото като оброчище – „Св. Йован“, „Цръквеник“.
Изграждането на днешния манастир започва през 1995 г. То е предшествано от интересни обстоятелства, свързани със съновиденията на родения в с. Скрино Борислав Канайков. Когато последният работел в Канада, много пъти сънувал един и същи сън, че на това място трябва да се издигне черква. По Божий промисъл Борислав споделил своите видения с архитектката от Благоевград (родом от с. Рила) Анелия Параскова, която също имала странен сън, свързан със святото място. Така, през времето на тяхната среща се зародило желанието да построят храм Божий. Скоро след това арх. Параскова изготвила и проекта за черквата, такава каквато я е видяла в съня си – каменна с двускатен покрив.
При изкопаване основите за новия храм работниците се натъкнали на основите на две средновековни църкви с квадратен план, изградени последователно една след друга. Първата черква, с градеж от варов разтвор и шуплестите камъни, впоследствие е датирана към VIII век, а втората – на глинен разтвор, от IX век. Интересно е че под двете християнски църкви е разкрит по-ранен културен пласт – архитектурна структура от езически храм – светилище. По време на строителните работи в насипа са открити значителен брой артефакти – парченца от керамика, фрагменти от стенописи, копие и др. Около църквите били открити и няколко монашески погребения. Според специалиста-археолог от НИПК (Институт по паметници на културата), посетил мястото и изследвал находките, именно тук се е намирал манастирът ”Успение на св. Богородица”, в който Св. Иван Рилски бил подстриган за монах. За жалост археологическо проучване на обекта не е било направено. Поради липса на средства и опасност от иманярски набези, не били проведени археологически разкопки, а разкритите основи на старинните църкви били запечатени и върху тях е изграден сегашният манастирски храм.
Освещаването на основите на новия храм е извършено на 20 август 1995 г. от тогавашния игумен на Рилския манастир – Йоан, който заедно с 4-ма монаси и свещеникът на гр. Бобошево благословят начинанието. С голямо вдъхновение и надежда, на паметното събитие се събира много народ от близко и далеч. Всички тогава споделят радостта, че най-сетне свети Иван се е завърнал отново в родния край, откъдето преди повече от хиляда години е прогонен.
След три години ходене по-мъките в търсене на средства, през 1998 г. манастирската църква е изградена до върха. Това благородно дело се осъществява със сърцатата подкрепа на много хора. Трябва да се отбележат заслугите на Борислав Канайков, арх. Анелия Параскова, Панчо Панайотов (бивш кмет на гр. Дупница и депутат), Елена Костова с Фондацията „Бъдеще за България“, гръцкият бизнесмен Йоргос Скурас, Мария – жената с опит от Ресиловския манастир (сега послушничка в последния) и много други.
През следващите години манастирът постепенно придобива днешния си почти завършен вид. Прокаран е асфалтов път, към черквата се изгражда просторна жилищна сграда и обителта постоянно се облагородява. В момента манастирът все още е в строеж, доизгражда се крило от жилищното му тяло. Последната му придобивка е издигнатата през 2012 г. камбанария.
Скоро след построяването на първата жилищна сграда в манастира са въдворени монаси. Така след столетия запустение обителта се възражда за нов духовен живот. Монашеското братство започва да издава религиозна литература и да излъчва първото църковно радио в България – „Сион“.
Понастояшем Руенският манастир е постоянно действащ и се обитава от двама монаси. Отворен е за посещение всеки ден.
Източник: svetimesta.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
