Братята Сава и Георги Иванови Караджови (Докторови) са светъл пример за родолюбие.
Произхождат от семейство на преселници от Кукушко. Родени са в Долно Драглище, Разложко. Сава Докторов учи в Банско. Заедно с брат си Георги води борба за въвеждане на черковнославянкото богослужение и премахването на гръцкия език от църквите и училищата.
През 1876 г. е избран за член на революционния комитет в Каменица и заедно с утвърдения за апостол Георги Чолаков се включва в подготовката на Априлското въстание.
В своите спомени Сава Докторов разказва, че на 15 август 1878 г. в Горна Джумая (Благоевград) Натанаил Охридски е събрал делегати от Разложко и други места и им е поставил задача да се започне подготовка за въстание.
Впоследствие Сава е един от ръководителите на въстанието в Разложко, където бунтът започва на 8 ноември. Той пише: „Изпратих по селата да съобщят, че въстанието вече е обявено и който иска да се присъедини към нас, да побърза. Събрахме се 200 души. Тези хора разделих на пет групи и те заеха най-важните места в околността.”
Преди да се включи в Кресненско-Разложкото въстание Сава Докторов е учител в село Обидим, по-късно в Каменица (квартал на Велинград). След Освобождението е учител в Златица, където е ръкоположен за свещеник.
Георги Докторов, освен с революционните си дела, е известен и като голям народен лечител, като този занаят упражнява до старини. Известен е с прякора Екимджията. Той е един от основателите на революционния комитет за подготовка на Априлското въстание в Долно Драглище. Заедно с Кузман Поптомов създават и други революционни комитети в околността. Разкрит от турските власти, е арестуван и съден в Неврокоп (Гоце Делчев), откъдето е затворен в град Сяр. Участва в бойните действия по време на Кресненско-Разложкото въстание. След погрома му се преселва в Златица.
Борис САНДАНСКИ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.