В програмната статия „Свиквание“, публикувана в първия брой на първия български информационен и общообразователен вестник „Български орел“, българският енциклопедист Иван Богоров зове:
„Не! Тва не може да остане тъй занапред!.. И ми българите трябва да започнем да се усещами като народ, който има същите правди с другите европски народи! Ми трябва да държим здраво на езикът си и вярата си! Ми трябва да покажем, че сми христиени, че сми славяне, братиа на московците, на сърбите и на другите славянски народи!“.
Изданието излиза за пръв път в Лайпциг преди 170 години. Иван Богоров пристига едва 25-26-годишен в германския град в края на 1844 г. или в началото на 1845 г., за да продължи образованието си. И тъкмо тук, зад граница, се ражда идеята за „Български орел“.
Вестникът излиза в три броя –на 20 април и 20 септември 1846 г. и на 1 януари 1847 г., които днес представляват библиофилска рядкост. По онова време газетата е наричана списание, макар на външен вид и формат си е вестник. Използваният от Богоров език е близък до този, който масово се говори от народа през Възраждането.
„Всичките народи около нас си издигнаха главите и виждат по светът що става и какво трябва да правят… Не требва ли да продумами поне една дума в царствата на народите?.. И ний, българете, трябва да започнем да са усещами като народ, който има същите правди с другите европски народи!”, пише той в първия брой, отпечатан в тираж 500 броя.
Тогава изданието носи заглавие „Български орел. Известник граждански, търговски и книжовен“. То е списвано по всички правила на модерните за онова време вестникарски програми. Заявката му, че ще публикува „граждански известия отвсъде“, а главната му основа ще е учебната – с описания на „чудни места, страни и народи“.
Други теми, анонсирани от Богоров, са училищата и образователните методи и системи в „близкосъседните ни народи“, както и полезна информация за търговци и занаятчии.
„Български орел“ има и развлекателни страници с басни, народни песни, приказки и смешки. Като цяло тематиката му е разнообразна – политика и икономика, география и природни бедствия, етнография, фолклор, граматика. Главният редактор уверява, че ще публикува и новини за всички новоиздадени книги на български език. Финалът на уводната статия призовава читателите да се абонират за вестника, а първият брой всеки бъдещ абонат получава като подарък.
Второто издание на вестника излиза под заглавието „Български народен известник“, а третият брой, отпечатан през следващата година, отново е назован „Българският орел. Известник граждански, търговски и книжовен“. В него са публикувани новини, календар на Европа, статии за различни владетели, актуална информация.
По стара българска традиция, появата на първия български вестник е посрещната с много критики и подозрения в меркантилност. В едно от писмата си Найден Геров подозира, че Богоров намислил с П. Г. Пиперов (преводач, с когото той се сближава в Лайпциг и двамата планират „общи литературни предприятия, б. р.) да издават българска газета, тъй като енциклопедистът нямало от какво да живее, а каквато печалба останела, щяла да е за него.
В едно свое изследване Борис Данков цитира Боян Пенев, според когото подбудите на Иван Богоров да издава вестник са изцяло духовни и той е бил подтикнат от желанието да е полезен на народа си. Доказателство за това е споделеното от самия вестникар по време на първото му пътуване през Букурещ за Свищов, Търново, Габрово, Казанлък и Стара Загора през 1843 г., че „вредом се е стремял да придумва българите да не учат веке гръцки, а само български“.
Друг факт, според Данков, е, че Богоров е отделял от личните си средства за издаването на вестника, докато „каква е била материалната подкрепа на букурещките „филантропи“ за пребиваването на младия Богоров в Лайпциг е трудно да се каже“.
В Румъния появата на „Български орел“ е посрещната резервирано, дори един от филантропите казва на Богоров, че на българите в Лайпциг не било необходимо да се издава вестник.
Единствен Васил Априлов посреща с искрена радост появата на първата българска газета. В своя статия в сп. „Любословие“ просветителят патриот нарича Богоров „воспламенен соревновател на българското учение“: „Тие дни видяхме първият брой на известника му на български, издаден в Липиска 20 априлия сего года. Сърадвахме се за това, че имаме и другий българский дневник и от чисто сърце му желаеме добър успех. Тоя дневник види ся, че ще стане много полезен за Българията“.
Пожеланията на Васил Априлов, уви, не се сбъдват и след третия си брой „Български орел“ спира да излиза. Разпространението му е трудно – дори няма информация, дали изданието е достигало до България, а средства за нови броеве липсват. Засрамен от неуспеха си, Богоров заминава за Цариград, където две години по-късно се захваща с издаването на „Цариградски вестник“ – най-дълго съществуващото през Възраждането печатно издание – цели 14 години.
Под редакцията на Иван Богоров излизат 88 броя на изданието, докато на 25 февруари 1850 г. е принуден да заложи вестника и печатницата за 1000 франка и да замине за Букурещ. С една фраза енциклопедистът обобщава горчивия си вестникарски опит: „Не може да се прави къща без да имаме тесла, сиреч вестник, без да имаме пари!“. След оттеглянето му, с издаването на „Цариградски вестник“ се заема Александър Екзарх.
Въпреки фиаското, 12 години по-късно Богоров пуска ново издание – списанието „Журнал за наука, занаяти и търговия”, а по-късно в Букурещ издава и вестник „Народност“. И до днес звучи актуално статията му в книжка първа от 1862 г. на журнала, озаглавена „Светът ся изменява”: „Всякой има полза от благоденствието на всичкити… Един търговец може да продаде там най много стока, дето е заобиколен от хора, които произвеждат много… Един чловек, който желае да добива, трябва да направи всичките окол него да добиват… Защото никой не може да добие ничто, не може да спечели ничто, ако е заобиколен от такива, които нямат ничто.”
До тези прозрения роденият през 1820 г. в Карлово Богоров достига благодарение на природния си интелект и отлично образование. Учи в родния си град при Райно Попович, във Велика народна школа на вселенската патриаршия в Куручешме, Цариград, чиито възпитаници са и Георги Раковски, Алеко Богориди и Сава Доброплодни. Продължава образованието си в Ришельовския лицей в Одеса, училище и на Найден Геров, Ботьо Петков и Добри Чинтулов. После следва химия в Лайпциг, завършва медицина в Париж, а след това живее в Цариград, Пловдив, Букурещ. Бил е учител в Стара Загора и Шумен, после предприема дълго пътуване в страната.
През цялото време в градовете, които посещава, агитира българите да учат български, а не гръцки. В Ески Заара (дн. Стара Загора), където остава само година заради раздорите, насадени от гръцки учител сред учениците, написва първата граматика на българския език, която отпечатва през 1844 г. в Букурещ под заглавие „Първичка българска граматика“. По-късно в Букурещ подготвя „Академичен български речник“.
Освен че издава първия български вестник и първата наша граматика, Богоров съставя и първия сборник с български фолклор, написва първия издаден художествен пътепис у нас – „Няколко дена разходка по българските места”, пръв превежда на български романа на Даниел Дефо „Робинзон Крузо”, подготвя първия френско-български и българо-френски речник. Той е истински полиглот – владее руски, сръбски, румънски, старо- и новогръцки, турски, немски и френски.
Името на възрожденеца остава в историята и с дългогодишната му непримирима борба срещу чуждиците в българския език, за освобождаването му от църковнославянските архаизми и приближаване до говоримата народна реч. Иван Богоров въвежда стотици нови думи, някои от които се използват и до днес – предимство, обноски, приемлив, книжнина, познавач, чакалня, дъждобран, кланица, пратеник, и, разбира се, вестник.
Камен Колев
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
