Още от ранното средновековие скалните пещери в околността стават убежище на монаси. Сред тях е и Свети Сава.
Според една легенда когато тръгнал на път за Ерусалим, Великите пости го заварили на това място и той прекарал 40 дни в една пещера. Оттогава от скалата извира лековита вода. През Второто българско царство и първите години на османското владичество Годечката област е голям манастирски център, част от софийската Света гора.
Долината на Нишава става духовно средище на Западна България. Първите сведения за съществуването на Разбоишкия манастир са от IV век. Тогава пещерата, в която е изградена после скалната църква, се използва за скривалище от византийските войски. В края на Второто българско царство се оформя манастирът, а в пещерата се извършват обредните служби.
От изток на рида Тупаница има пещера над голяма пропаст. Преданието говори, че там имало много галерии, които излизали на западния скат при река Дракул. Връзката между тях и пропастта била прекъсната с времето, като отворът бил затрупан и забравен.Изследователите намират, че първоначално пещерата е служела за църква, където отшелникът в пълно уединение извършвал богослужение.
След време върху площадката пред входа на пещерата бил построен храмът параклис на височина 50 м. Това разширение се наложило поради увеличаване броя на отшелниците. Така възникнал скален скит. С по-нататъшното му разширяване били построени и жилищни сгради, долепени от север до скалата. Останки от тях на левия бряг на реката личат до днес. В по-голямата си част те са под насипа от ронещата се скала.
Монашеството тук бележи три етапа на развитие. Най-напред се заселили отшелници, търсещи пълно уединение. Времето не може точно да се определи. Не е изключено това да е станало през Първото българско царство, когато българското отшелничество възниква на много места.Вторият период се определя, когато разцъфтява в цялата страна скалното отшелничество в строгата му исихастка форма. Това е времето на скитското отшелничество. Третият период е, когато възниква големият Разбоишки манастир, с участието му в общността на Софийската епархия.
Разбоишкият манастир претърпява разорения по време на турското робство.Има данни че Разбоишкия манастир е оплячкосван няколко пъти и след това е бил възстановяван. Почти всички писмени свидетелства и документи за него са унищожени безвъзвратно и поради тази причина историческите сведения, свързани с манастира, достигат до наши дни чрез устни предания и легенди.
Според едно предание старото поселище на манастира се унищожава от Драгомански васал на султана, който по народност е черкезин, заради хората от съседно несъществуващо сега селище Куржиловци, които нападали керваните му (до 1957 г. Разбоишкият манастир се е водил като Курджиловски манастир заради селището).
През през 1570 г. васала събира турски башибозук и тръгва през с. Калотина, с. Беренде извор, с. Липинци, с. Чипърленци след което унищожава Чипърленския манастир. Село Курджиловци оказва яростна съпротива и и след като е превзето бива изравнено със земята. В манастира тогава е имало един монах, който унищожава дървената тогава стълба и се скрива в пещерата зад манастира. Башибозука след като не може да достигне до манастира продължава пътя си като унищожава Букоровския манастир, Годечкия манастир, Шумския манастир, Маломаловския манастир, Василовския манастир след което се прибират пред Сливница.
Според манастирското предание той бил три пъти опожаряван. При последното монасите били изклани, а манастирът обран и запален. Само един от тях се спасил по чудо. Той се заел да го възстанови. Решил да построи църквата в ниското на полянката, но на сън Майката Божия го предупредила да изгради храма в скалите, както и направил.Но при обновяването на манастира било взето ново решение. Жилищните сгради, ограждащи в четириъгълник дворното пространство, били построени на десния бряг на реката на равен слънчев терен. Храмът, построен високо в скалите, останал извън сградите. Въпреки това той продължил да бъде манастирски храм и до днес.
По време на Османското робство тук не веднъж са отсядали Апостола на свободата Васил Левски и съратника му отец Матей Преображенски. Между 1950 и 1960 година в двора на манастирското стопанство, по писмен документ, цитиращ отец Матей, е открит гробът на четник, участвал в едно от сраженията в околностите на манастира. В този район са се водили и множество битки по време на Сръбско-българската война.
В началото на XX в. Разбоишкият манастир запустява и чак през 1947г. в него се заселват три монахини. Те заварват стопанските постройки почти разрушени, а безценните стенописи в скалната църква – напълно унищожени. С течение на времето монахините, с помощта на живеещите в околните села хора, успяват да възстановят манастира и да реконструират скалната църква. През 2007г. умира и последната монахиня и за манастира започват да се грижат жителите от околните села. Понастоящем игумен на манастира е игумена на Шумския манастир.
В днешно време Разбоишкият манастир е действащ. Жилищната сграда магерница са построени през 1861г.,състоянието им е много лошо. Извън манастира се намира църквата „Въведение Богородично“, изградена в скалите. Тя е еднокорабна с полуцилиндрична апсида,с добавен притвор към нея през 195о г.Сред вътрешната украса са запазени фрагменти от стенописи от XVI-XVII век.Те са покрити с дебела варова замазка,която като че ли ги е запазила през столетията.Със сигурност под мазилката се крият още стенописи,за откриването им според специалисти ще са нужни много средства,тъй като цялата южна стена опираща в скалата е просмукана от влага.Запазени са и останки от стенописи по западната фасада на първоначалната църква ,това са епизоди и образи от „Страшния съд“, които са изпълнени от добре школувани майстори с особено чувство за колорит.
Старият иконостас на храма от XIX век се пази в манастира, а новият е от 1950 година. В Разбоишкият манастир се съхранява и един старопечатен български миней от 1869г.
Разбоишкият манастир е едно място запазило духовната атмосфера от миналото,скрито от погледите, потънало сред гори и скали,и когато поклонникът стигне до него,разбира що е Божи благодат.
В манастира и сега може да се пренощува, но при условия отпреди няколко века. Въпреки че на 50 метра минава електропровод, тук няма електричество. Няма и водопровод. Сред спалните помещения особено любопитна е малката стаичка с тайник, откъдето комитите, подгонят ли ги заптиета, се спускали към бойниците на стобора и оттам – към пещерите. Дървените вътрешни врати, по-ниски от човешки бой, имат по три резета. По тях личат надписи, издълбани от хайдути със засукани мустаци.
Голямата атракция е малкият храм „Свето Въведение Богородично”, построен в скална ниша на височина 50 метра. Изграден е от грубо обработени камъни, споени с хоросан. На външната западна фасада е запазен фрагмент на стенопис от ХІV век със сцена от Страшния съд. Отвътре църквата също е украсена със стенописи. В по-късни години незнайни „майстори” ги замазват с вар. Подобно вандалство се среща и в други черкви в Годечкия край. Отец Георги твърди, че за да хване прясната мазилка по-добре, рисунките са издрасквани със стоманени длета…
През 1841 г. черквата е обновена основно. Дали тогава е сложена замазката, или варта е нанесена много по-късно, не се знае. Говори се, че един много прилежен Божи служител, който цял живот се стремял да поднесе на Бога всичко чисто и бяло, избелил и храмовите стени. Сега пък влагата смъква и мазилката, и остатъците от стенописите.
Между външните стени на храма и пещерата, която го е приютила, е оставен тесен тунел, през който успяват да се проврат само безгрешниците. Ако не сте със силни очи, светнете с фенерче. В една ниша в скалата са скътани древни каменен и дървен кръст, край които хората пръскат стотинки. По традиция свещеникът подава ключа за храма на някого от гостите. Той отключва, влиза с десния крак и се прекръства.
След това могат да пристъпят и останалите от групата. Ключарят има честта и пръв да запали свещицата си, а ако е от мъжки пол, отец Георги ще го въведе и в олтаря, където е запазена част от Светия престол.
Храмовият празник е на 15 август, когато се празнува Успение Богородично и се прави курбан.
Източник: bgnasledstvo.org
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
