Първата и най-лична певица на Орфеевата планина е Радка Кушлева. Ако трябва да дадем още един пример за всеотдайност в музикалното изкуство, без колебание бихме посочили певицата Радка Кушлева.
Певицата е родена на 7 юли 1926 година в Смолянското село Широка лъка, в семейството на граничен военнослужещ – потомък на големият Кушлевски род с прочути певци и свирачи.
Още живее споменът из Родопите за Паун Кушлев, забележителен гайдар, и Петър Кушлев – майстор-резбар, песнопоец и гайдар.Тези двама чичовци, братя на бащата на Радка, са веселели съселяните си и заедно с това са насаждали любов у децата от техния род към великолепните и лирични родопски песни.
Майката – Цонка Седенкова е издънка от друг песнопойски род на село Гела. Нейната майка баба Мария Седенкова – някога най-популярната певица в този забележителен с хубавата си природа край, до 99-годишна бе със забележителна памет и природна интелигентност.
Именно баба Мария предава и дарбата, и репертоара на бъдещата голяма певица.
„Радка ми взе зехтина – казваше майката Цонка Кушлева, още като дете, жадно попиваше нашите песни”
Тези песни, този богат репертоар по-късно Радка Кушлева изпя пред България и света, със завидно майсторство, с уникалният си глас, който никога, когато чуеш, не можеш да го сбъркаш с друг.Пееше ли Радка Кушлева – това бе гласът на Родопа планина.
Животът на семейство Кушлеви не протича така спокойно сред хубавата природа на планината, а се мести от застава на застава, от село на село. Постоянният дом в Широка лъка винаги ги очаква да се завърнат. И те… с песен се връщат там и с песен го напускат, щото тази магьосница песента е неизменен спътник на Кушлеви.
През 1941 година семейството на граничния подофицер Кушлев се премества в Скопие. Вече ученичка в последния прогимназиален клас, Радка Кушлева бързо показва своя нестихващ талант на певица и в Скопие. Ще кажем само, че ученичката от четвърти клас на Стопанското училище Радка Кушлева, от този ден пее два пъти седмично по микрофоните на радио Скопие – именно там за първи път прозвучават дъхавите български песни, Радио Скопие – което и до днес пази записи и спомени за българската певица.
Първите заглавия , които се ширват са – „Бела съм бела юначе“, „Кадъна седи в бахчона“, „Заспало е челебийче“, „Радо, бяла Радо“- последвани от стотици други.
От 1949 година насам Радка Кушлева става неизменен сътрудник и участник в програмите на Българското национално радио. През 1950 година прави записи на 70 родопски песни в съпровод на оркестърът на Коста Колев , Угърчинската група, Тракийската тройка и групата на Иван Кирев и пр.
Вече в 1951 година виждаме семейство Кушлеви, установено в Пловдив.Тук става една от основателките на Ансамбъла при ОНС, под диригентството на Асен Диамандиев. В ансамбъла развива голяма изпълнителска дейност – пее в хора, в триа и сола, винаги посрещана и очаквана с любов от българският народ.
Радка Кушлева умира на 17 април 1984 г. във Велико Търново, но завинаги остава в сърцата на българите с невероятния си гласи изпълнения.
Източник: bgfactorcy.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
